Hippi Land » Ботаника

За рицарската звезда – чудното име на род hippeastrum

etolli — Wed, 11 Nov 2009 08:34:21 +0000

Hippeastrum също идва от гръцки и означава ”звездата на коняра”. Защо дука на Манчестър, известният Уилям Херберт, го избира не е съвсем ясно. Една от теориите е, че наистина, точно когато започва отварянето на цвета, венчелистчетата приличат на конско ухо. Без съмнение, вече отворения цвят на класическия хипеаструм прилича и на звезда. Друга теория е свързана със самата личност на Herbert. Той бил духовник, но и експерт по ранна средновековна история. Именно заради историята избрал това странно име – цветът на хипеаструма поразително приличал на „Morning star”, оръжие, подобно на боздуган, използвано в ранното средновековие от конярите. Подобен вид оръжие било използвано и в Еклесиаст, което със сигурност също било добре известно на Дука.

Популярното име на хипеаструма днес е „Рицарска звезда”. Може би по-издържаната теория за наименованието Hippeastrum е свързана именно с „Рицарската звезда”. Теорията твърди, че Hippeastrum идва от гръцкото „hippeus” – “рицар” и astron – “звезда” и че ако наистина става дума за „звездата на коняра”, то тогава правилното словосъчетание на древногръцки би било „hippoastrum”. Смята се, че Herbert го е нарекъл така, защото смятал, че цветът е достоен за рицарите.

Доколко обаче можем да преведем „hippeus” като „рицар” май е друг въпрос. Без изобщо да имам представа от гръцки, камо ли от древногръцки, на други места съм срещала, че „hippeus” всъщност означава не точно рицар, а по-скоро статус в древногръцкото общество – „hippeus” се използвало за представители на семейства в полиса, които можели да си позволят да поддържат конюшни с коне, използвани за военни цели. Което май пак ни връща на идеята с конете, конярите, звездите и боздуганите…

Красивата гола дама или какво означава Amaryllis belladonna?

etolli — Mon, 09 Nov 2009 21:46:26 +0000

За мен винаги е било интересно какво ознава името на дадено растение и това особено важи за амарилиса и хипеаструмите. Така е, защото след като потърсих информация се оказа, че всъщност и двете имена крият някакви асоциации.

“Amaryllis” означава сияещ. Амарилис се казвала красива гръцка пастирка. И за да подчертае още повече красотата в името епитета, който получава това цвете, е belladonna – „красивата дама”. Защо точно на Амарилис Линей кръщава първия амарилис, все още не съм установила. Вижда ми се чудно, макар че без съмнение цветовете на амарилиса са прекрасни с искрящите си розовобели фунийки. Но какво общо имат с Гърция, така и не мога да разбера, дори и отчитайки факта, че за Линей Amaryllis belladonna е сегашния H. equestris.

Другото известно име на A. belladonna, макар и не от ботаническа гледна точка, е напълно ясно откъде произхожда: „голата дама” (Naked Lady) е известна с това, че цъфти без листа, в средата към края на есента.

Естествено в Южна Aфрика също си имат име за това бижу – именно защото цъфти през март в родината си и защото цветовете му изключително приличат на лилия (или лилиум, крем каквато е асоциацията у нас), южноафриканците го наричат „March Lily” или Мартенската лилия.

Интересно е, че A. belladonna, след пренасянето му в Европа, получава още много и все странни имена. Изключително забавно е испанското „Meninas Para Escola”, което в превод означава „Момичетата, отиващи на училище”, свързано пак с розовите фунийки на разцъфналото цвете. Те се появяват точно през септември, когато малките момиченца в Испания тръгвали на училище със своите розови униформи.

Много чаровни са и италианските имена на амарилиса – “Св. Розалинда” в Сицилия, „Св. Роза” или Лилията на Богородица (“Madonna Lily”).

Цяла история е свързана с португалското наименование ‘Bordao de Sao Jose” или’Филизът на Св. Йосиф’. Името е свързано с популярна апокрифна легенда, която разказва, че когато Главната жрица в храма на девиците трябвало да избере съпруг за Дева Мария, тя накарала всеки един от потенциалните избранници да донесе филиз с името си, прикрепено на него. Чиито филиз избухнел в пламъци по магически начин, той по божия знак, щял да бъде избранника. И този, чиито филиз сторила това, както знаем, бил Йосиф.

За структурата на луковицата на амарилиса

etolli — Sat, 07 Nov 2009 21:35:02 +0000

Когато човек си купува амарилис (хипеаструм), почти винаги се сдобива с луковица. По-голяма или по-малка, по издължена или по-топчеста, но луковица. Много рядко съм виждала да се продават цъфнали амарилиси в саксия, макар че все повече и това се среща. Но за истинските любители основен източник на нови сортове си остава купуването на луковици – от България, от Холандия, от Южна Африка, за някои късметлии дори от Япония.

Общ изглед на луковицата

Луковицата на амарилиса е с различна големина. Естествените видове са с луковици с обиколка не повече от 10-12 см, а понякога и по-малки. Малко по-големи са луковиците на африканските сортове, а холандските сортове достигат до 40 см и отгоре в обиколка. Кoлкото по-голяма е луковицата, толкова повече цветоноси вероятно ще има растението.

Формата на луковицата също може да бъде различна – кръгла, силно издължена, сферична, елипсовидна. Всичко зависи от сорта, съответно вида. Големината и формата на луковиците са толкова разнообразни и интересни, че заслужават съвсем отделен пост. Този е посветен изключително на структурата на луковицата.

Слоеве на луковицата - напречен срез

Хипеаструмът има луковица много подобна на лука. Често колеги и приятели, като ме видят с поредната доза нови луковици се шегуват, че пак съм си купила няколко килограма лук . И наистина – цялата луковица е изградена от слоеве тъкан, в която се натрупват хранителнителни вещества. Тези хранителни вещества позволяват на растението да цъфти, без да се е вкоренило добре, а дори и без изобщо да е засадено.

Слоеве на луковицата

Един слой от луковицата жевее обикновено около сезон, сезон и половина. С остаряването му хранителните вещества се изчерпват, той престава да акумулира нови и постепенно изсъхва, като придобива нова функция, а именно – защитна. Най-външните слоеве на луковицата са точно такива изсъхнали, приличащи на тънка хартия. Докато отмрат напълно, те защитават луковицата от вредните климатични влияния (прекалено силна светлина или студ) или механични повреди.

Често когато човек купи нова луковица, се поддава на желанието да „обели“ тези слоеве. Аз лично не съм голяма привърженичка на „беленето“ и то точно защото това намалява защитните способности на луковицата. От друга страна, прекалено многото такива слоеве спомагат за задържане на вода и водят до изгниване на луковицата в последствие или пък стават дом на редица вредители. Също така само обелването на старите слоеве и достигането до същинските хранителни слоеве може да покаже дали луковицата има проблем с червената ръжда или нещо друго подобно.

Слоеве на луковицата - "обелване"

Като нещо средно между пълното „обелване“ и оставянето на луковицата така, както е пристигнала, аз лично предпочитам да махна голямата част от старите слоеве, така че да мога да видя как изглежда самата луковица, като все пак оставям последните един или два защитни слоя.

Независимо дали ще бъде изцяло обелена или не съвсем хранителните слоеве на здравата луковица трябва да имат зелен цвят. Понякога е възможно след дълго пътуване или изобщо някакви физически наранявания или пък излагане на неблагоприятни климатични условия луковицата да има леки червени петна или да е порозовяла. Това е нормално и е следствие от секретирането на Ca++ йони в клетките на растението, чиято цел най-общо е да повишат защитните способности на растението и да спомогнат за бързото му възстановяване от неблагоприятното влияние.

Червеното оцветяване обаче много често е признак за червената ръжда, която се причинява от Stagonospora curtsii (все още нелечима гъбична инфекция, въпреки някои сравнително добри резултати при определено третиране). За да е сигурно, че луковицата е здрава, тя трябва да бъде суха и твърда на пипане. Меките тъмночервени петна, които често са „лигави“ (влажни при докосване, люспата се размива и разпада при леко потъркване) говорят за сигурна зараза с червена ръжда.

Базална основа и корени

Всички люспи на луковицата на амарилиса са скрепени в долната си част към базалната основа (basal plate). От тази основа се появяват новите корените след засаждане. Всяка нова луковица, която не е засадена, има своите стари корени. Голяма част от тях са сухи, тънки коренчета. Няколко от корените обикновено са доста по-дебели и „сочни“. Именно те са живите корени на луковицата и трябва да останат при засаждането й. Тънките, сухи коренчета, колкото и дълги да са те, са отмрели и трябва да бъдат отстранени. Аз лично никога не режа тези коренчета, а просто ги „издърпвам“ рязко и те се отделят от базалната основа. Така от една луковица с голямо кълбо корени е възможно да останат само един или два корена. Това не е притеснително, а дори полезно за луковицата, тъй като 99% от корените са с кратък живот от по един сезон. Следващия сезон тя ще пусне нови корени и отново ще се закрепи здраво в почвата и ще се храни пълноценно.

Шийка на луковицата

В горната част на луковицата се намира „шийката“. Тя може да е ясно изразена (H. Splash) или да няма ясна граница между нея и луковицата (H. Sweet Nymph, H. Novella). При всички случаи шийката трябва да бъде внимателно прегледата и почистена, защото това е едно от най-слабите места на амарилиса. Именно там най-лесно могат да се видят последиците от евентуални заболявания. Там най-лесно може да се стригне до загниване в случай, че старите люспи задържат вода. Затова независимо дали е първо засаждане на луковицата или тепърва ще бъде приспивана за следващия сезон, аз предпочитам дълбоко изрязване на остатъците от листа и люспи – толкова ниско, колкото е необходимо, за да се види здрава, плътна хранителна тъкан. Това, разбира се, трябва да става много внимателно при новите луковици, защото е силно вероятно да се засегне току що появил се цветонос или дори повече цветоноси.