Hippi Land » Дневник

Сезон 2010 – Exotic Star, Red Pearl и Sweet Lilian

etolli — Fri, 13 Aug 2010 07:41:01 +0000

Sweet Lilian, сезон 2010

„Раираните“ хипеаструми никога не са ми били слабост на снимка, но винаги са предизвиквали изумлението ми на живо. Има два обаче, които наистина спечелиха уважвението ми! Поръчах ги просто за попълване на колекцията, но след като ги видях на живо – просто онемях. Очарованието им е изключително, някакси грабват окото и успяват да задържат погледа безкрайно дълго, дори при наличието на такъв конкурент като Red Pearl – да, несъмнено това са Exotic Star и Sweet Lilian. И двете луковици са от Eurobulb, и двете са от поръчка през 2008 като за съжаление това беше единственият сезон, в който се предлагаше Sweet Lilian (да не говорим, че и Eurobulb бяха единствен доставчик). Exotic Star продължава да бъде хит в каталозите и до днес и да представя традициите в създаването на сортове (това е един от неизменните сортове, предлагани от Royal Colors). Струва ми се, има защо и това не е наследено единствено от H. papilio!

Red Pearl, Exotic Star и Sweet Lilian, сезон 2010

Сезон 2010 – Night Star и Sumatra

etolli — Wed, 11 Aug 2010 12:22:31 +0000

Сезон 2010 беше добър и за сибистерите. Sumatra отново се включи, макар и доста по-слабо от предишни години, но затова съм си виновна само аз (така и не се погрижих за тази луковица). Това е попълнение от Eurobulb, което по принцип не е сред най-добрите сибистери, но за сметка на това цъфти обилно. Венчелистчетата са малко клюмнали и това не ми харесва, някакси загрозява формата, но пък цветът е много сладък, един такъв тухлено червен

Sumatra, сезон 2010

Night Star обаче е един от любимите ми сибистери! Формата на цвета е перфекта, макар и венчелистчетата да стоят леко присвити, преливането от бяло към розово е като летен изгрев – все едно виждаш всичко през лека мъгла, която омекотява линията. На всичкото отгоре този амарилис цъфтя два пъти през сезона! Специално си поръчах миналата година втори екземпляр, за да съм сигурна, че няма да го загубя.

Night Star, сезон 2010, лято

Сезон 2010 – Apple Blossom, Desire и Charisma

etolli — Tue, 10 Aug 2010 08:52:54 +0000

Ето и още малко от радостните ми моменти тази пролет. Във фиестата на едроцветните амарилиси се включиха Apple Blossom, Desire и Charisma.
Първият е класиката на амарилисите – огромен цвят, макар и с липса на интензивно оцветяване, слаб аромат и като цяло много силно растение. Честно да си приная, никога не бих го купила от поръчка от чужбина, но този е една от придобивките от обща форумска поръчка от М&M преди години. Изключително надежден, устойчив и силен амарилис.
Desire също не е от любимците ми, но интензивният слъчево-оранжев цвят наистина е пленяващ. Луковицата допълни една от самостоятелните ми поръчка от Royal Colors, цъфтя първата година, след това една пропусна, а тази година реши да се отчете, но като цяло цветът беше слаб и леко деформиран. Венчелистчетата бяха по-тънки от нормалното (особено горните), големината беша по-малка, но пък оранжевото си беше на място. Все пак – сладур!

Apple Blossom, сезон 2010

Desire, сезон 2010

Голямата ми радоста тази година е Charisma. Амарилис от Royal Colors, една от първите ми поръчки оттам. За съжаление цъфтя само първата година, след това мисля два сезона пропусна, луковицата не се чувстваше добре и не искаше да наддава. Тази година обаче реши да ме зарадва отново, макар и само с два цвята. Това е амарилис, който ще си остане вечен фаворит сред любителите на тези цветя, заради прекрасната окраска и picotee по ръба на венчелистчетата. Надявам се догодина всичко да е значително по-добре

Charisma, сезон 2010

Сезон 2010 – Novella и набедената Novella

etolli — Thu, 05 Aug 2010 14:12:54 +0000

NOID Novella, сезон 2009

Преди две години се сдобих с Novella от Eurobulb. На снимката изглеждаше прекрасно – бледо розово, с блестящи кристали по венчелистчетата… фееричен! Всичко вървеше по план, луковицата се развиваше добре, накрая цъфна, точно преди да замина нанякъде (не помня къде). Сдобих се с една бърза снимка… нямаше нищо общо с онази прекрасна снимка на сайта на Eurobulb. Но пък се случва снимките да не съответстват…никой друг не предлагаше този сорт….
Въпреки това при подготовката за този сезон сериозно се замислих дали все пак нямаше нещо объркано… и странно, въпреки че Novella по никакъв начин не отговаряше на критериите ми за „любим“ амарилис, някак си се амбицирах да си докажа, че не съм била права, като го пренебрегнах. Спомням си, че дори обяснявах на съфорумци, че не мога да разбера какво толкова му харесват, като дори Minerva изглежда по-добре.
И все пак … с поръчката от Eurobulb през лятото на 2009 година се сдобих с нова луковица. Този сорт беше хитът в общата поръчка – мисля, че нямаше човек, който да не го е поръчал. И аз също…
Луковиците, които пристигнаха бяха отлични. Аз самата имах поръчани доста сортове, сред тях и Tres Chic, който със самото си появяване предизвика торнадо от възхищение и някакси доминираше съзнанието на всички любители! Аз също се суетях основно покрай него, имах нова Bogota, която занимаваше сетивата ми и някакси пак подходих с пренебрежение. Посадих новата Novella някак на шега, дори не помня кога и с кого…при всички случаи делеше саксията с още два амарилиса. После я забравих… Но тя не ме беше забравила! След няколко седмици с изненада открих един нов, кристално розов цвят!

Novella, сезон 2010

Е това определено беше онази Novella!

Явно с първата наистина е имало проблем. Тя отново цъфтя и тази година, с огромни цветове, но в доста по-семпла разцветка. Сравнението говори само за себе си: при новата луковица нежно розовият цвят си беше на място, кристалчетата по венчелистчетата също, формата на цвета напълно отговаряше на описанието…

Мисля, че това е най-нежно розовия амарилис, който съм виждала. Определено не най-“розовият“ – и Susan, и Candy Floss, и още редица други имат онзи прекрасен слaдко-розов цвят, но нито един от тях не може да се похвали с кристалната нежност на Novella….

Въпреки това обаче тази година и неизвестният набеден за Novella (който според мен е някаква вариация на Minerva) изненада с големината, контраста на цветовете си и най-вече с издържливостта си – повече от 10 дни! Определено му се радвам…може да е незнаен, но и той се бори за място под слънцето и определено си заслужи място в титулярния състав на колекцията

Novella, сезон 2010

NOID Novella, сезон 2010

Колкото до самия Novella – определено си заслужава една по-обстойна статия…

Сезон 2010 – Exotica, Red Pearl и Flamingo Star

etolli — Wed, 04 Aug 2010 07:26:17 +0000

Тази година така и не успях да пиша тук, когато цъфтяха амарилисите, но някои от цветовете на сезон 2010 все още радват очите ми, макар и само със снимки:

Exotica, сезон 2010

Exotica, Red Pearl и Flamingo Star, сезон 2010

Exotica, сезон 2010

Exotica, Red Pearl, Flamingo Star, сезон 2010

Всъщност обаче, може би така е по-добре – въпреки, че в момента няма цъфтящи амарилиси, поне още месец ще си припомням красотата им със снимки и постове

Отново Hippeastrum reticulatum – за красотата на листата

etolli — Mon, 26 Jul 2010 09:02:11 +0000

Hippeastrum reticulatum

Чудна работа са някои хипеструми – след като повече от 5 месеца стоя напълно без листа, за мое огромно учудване Hippeastrum reticulatum се събуди именно сега.

В началото на юли забелязах растеж (всъщност вече си мислех, че съм го загубила, след като на няколко пъти през март и април се опита да вади листа, но те преждевременно загниваха), а ето ни сега – листата са още по-красиви от преди… Не вярвам да ме зарадва с цвят, но аз и така си го харесвам – толкова е прекрасна тази светла ивица в средата на горското зелено!

В очакване на шоу…

etolli — Sun, 21 Mar 2010 23:05:51 +0000

Вече съм изпълнена с очакване. Не само новите придобивки са готови за шоу!

Flamingo Star, Benfica и Exotica - 3 луковици, 5 цветоноса

След вчерашното посещение в зимната къщичка на хипеаструмите установих, че доста от тях не само са се събудили, но и очакват своя звезден миг. Evergreen е с цветонос от над 20 см (как ли ще го сваля от рафта?). Red Pearl също се готви да се отчете. Не може да се отрече, че и любимците ми Residence и Santa Cruz също са готови да защитават позициите си.

Тази саксия е първият предвестник, който още миналата седмица напусна зимната квартира. Очакват ме още много…

Миналогодишните попълнения Benfica и Exotica с по два цветоноса, а Famingo Star – с един. Ще бъде истински букет от цветове…

Hippeastrum calyptratum – историята на малките семенца I

etolli — Sun, 28 Feb 2010 09:56:54 +0000

5 януари 2010 беше денят „Х“. В този сравнително мрачен ден реших, че е крайно време да си опитам късмета с бразилските семенца на така мечтаните видове, които получих преди Нова Година от Мауро. Беше студено – макар че от време на време пускаме парно, вкъщи винаги е доста хладно. Но нямах и грам търпение повече

Аз съм абсолютна привърженичка на покълването на семената на хипеаструмите във вода. И сега дори не се и замислих – винаги съм имала голям успех (над 80%) с този метод. Единственото, което ме бавеше, беше съдинката, в която да накисна семенцата така, че да не се опират едно в друго и да се появи мухъл. Накрая след голямо ровене реших, че най-подходящо за целта е горното капаче на кутийката от яйца (6 броя) – нито много голямо, така, че да ми пречи, нито много малко, така че семенцата да се опират едно в друго. Освен това не беше и твърде плитко, за да се изпарява водата много бързо, а и беше прозрачно, което позволява по-бързото и сигурно покълване. Изобщо идеалната кутийка.

семенцата на H. calyptratum са готови за покълване

Така след като намерих съдчето, напълних го до една трета с вода, сложих го на плота в кухнята, точно над парното, за да бъде все пак по-топличко и с трепет пристъпих към отварянето на пликчетата. След кратък размисъл реших все пак да опитам като за начало само с единия вид. Въпреки, че разумът ми говореше, че не трябва да почвам с най-желаният от мен и че ако има грешки е по-добре да опропастя някой друг вид, някак си без да искам ръцеде ми взеха пакетчето с H. calyptratum и след секунди семенцата бяха в дланта ми.

семенцата са вече накиснати

Преброих ги – точно 10, колкото трябваше да бъдат. На пипане изглеждаше, че вътре има ембриони, не са празни. Поне 8 от тях със сигуност имаха. За другите две, които бяха плоски, просто реших, че е нормално да няма- в края на краищата не може всички семена да са фертилни, така съм чела, а и така съм виждала от собствения си опит с опрашване на различни сортове… Въпреки това реших да накисна всичките – нищо не губех.

И така вечерта на 05.01.2010 започна животът на моите малки calyptratum-чета.

Следващите дни бяха доста мрачни, с ниски температури, навън валеше сняг, аз имах ужасно много работа, разболях и се и накакси не ми оставаше време да ги погледна. След 3-4 дни установих, че водата им се е изпарила и с ужас долях нова, надявайки се да не е било фатално. На следващия ден не можех да повярвам на очите си – 4 от семенцата бяха с ракъсани обвивки и от тях се подаваше малко коренче! На следващия ден това бяха вече 8 семенца, као при първите вече се забелязваще и ембрионалното листенце. Хвърчах от радост из къщи . Но истинската радост настъпи, когато в края на първата седмица видях, че не само 8 от семенцата са покълнали, но и двете, които мислях, че са празни също се канят да се разпукат! 10 от 10 – 100% кълняемост!!! Не съм очаквала такова нещо! Мауро, благодаря ти, нямаш представа колко радост внесе в моите градинарски напъни

Следващите две седмици бяха посветени на бавно, но сигурно нарастване. Листенцата се появиха и се издължиха до около 5-6 см. Малкото коренче на всички 10 семенца също беше налице. Постепенно хранителните запаси на семенцето се изчерпваха, а миниатюрните луковички лееекичко напълняха. На 29.01.2010 мъниците вече изглеждаха така:

семенцата на 24 дни (29.01.2010)

ембрионалните листенца са вече над 5 см

Започна подготовката за засаждането. Преди застъпвах идеята, всяко семенце да си има своя саксийка, в която да расте отделно. От 2 сезона насам обаче мисля, че всички амарилиси – бебета или не, се чувстват по-добре заедно. Вече много често, да не кажа винаги, засаждам големите луковици по 3 в саксия, а по-мъничките по 4. Та на същия принцип и за дребните calyptratum-чета реших, че в следващата поне една година ще разтат заедно, в една по-голяма саксийка. Така и ще ми бъде значително по-лесно да се грижа тях.

Готови за засаждане

Реших да заложа на нова купена почва, макар и от по-обикновената. Не ми се искаше още в началото да ги заразя с червена ръжда чрез субстрата, с който разполагах. Така на 07.02.2010 вече бях подготвила материалите и с бойна крачка се запътих към балкона, където щеше да се проведе операцията.

Засаждането

По стандартния метод сложих дренаж, напълних саксията със субстрат, само че този път до горе, взех една малка клечка и започнах. Оформях дупчица в почвата с клечката, вземах по едно малко растенийце от паничката, поставах внимателно коренчето в дупчицата така, че люспичката от семенцето да легне върху почвата, след това леко затъквах почвата с показалец…И така 10 пъти. След по-малко от 15 минути всички 10 мъника имаха своето място в саксийката. Настъпи най-важният момент, в който растенийцата трябваше да бъдат поляти, не заради нещо друго, а за да се слегне почвата около тях и да ги закрепи. това е много деликатно занимание, защото и най-малкото разместване на почвата около нежните коренчета и ембрионалните листенца може да предизвика пречупването им. Избрах да заложа на сигурното, като едновременно с поливането приложих и малко дезинфекция – направих лек разтвор на акарицид в пръскачката и лекично, на най-ситната стуйка, напръсках повърхността на саксийката. Така имах двойно действие като за начало, а след няколко дни щях и внимателно да полея с чиста вода.

вече засадените 10 семенца H. calypratum

Последното нещо, което трябваше да направя, беше да сложа табелката с надписа – реших да използвам оригиналната като за начало, защото на нея беше записано кога са накиснати семента – единствено добавих дата на засаждането.

Днес, след 3 седмици, малките Hippeastrum calyptratum вече изглеждат така:

Hippeastrum calyptratum на 3 седмици

Остава дългото чакане Не вярвам да видя цвят преди да са минали поне 4 години, но кой знае… Дано да са по-малко

Една тъжна неделя

etolli — Sun, 21 Feb 2010 11:11:35 +0000

Макар, че сега е сезонът, в който би трябвало да съм най-щастлива с амарилисите си, днес изглежда е първият от поредица тъжни дни. Дори цветоносите, които видях на Amouretta, Benfica, Exotica и още няколко не можаха да ме зарадват.

Rembrandt van Rijn - дълбоко изрязване на луковицата в опит да я спася

Още два амарилиса от колекцията са безвъзвратно загубени, а не тая особени надежди и за третия… Макар че, това не ме учудва, открих Sunny Prince тотално кух, останали са само люспите от него, а съседът му (вероятно Rembrandt van Rijn, който миналата година така и не цъфтя), макар и да изглеждаше на пръв поглед ок, всъщност имаше сериозен проблем с червената ръжда. Извадих го от саксията, орязах го сериозно, киснах го във вряла вода, в опит да симулирам този тип третиране, но истински не ми се вярва, че нещата ще се подобрят.

Little Devil, който не успях да посадя навреме се оказа мухлясал и това наистина почти ме разплака – толкова много се радвах на тазгодишните ми африкански амарилиси…

А колко ли още ще се присъединят към тези… Трябва да открия вариант за прилагане на лечението с гореща вода, защото това остава единствената алтернатива. Иначе рано или късно всички ценни екзепляри в колекцията ще бъдат загубени

Neon – розов и уникален

etolli — Sat, 20 Feb 2010 22:33:19 +0000

Hippeastrum Neon

Малкият сладък Neon е една от новите ми придобивки от Royal Colors и първият цъфтял за сезон 2009 – 2010 . След кратко ровене из интернет установих, че това е един от новите сортове, регистриран от Van Geest, на когото принадлежат и т.нар. breeders rights. Класифициран е като Midi, тоест среден размер цвят (до 13 см), с цветонос до 55 см, изключително подходящ за саксийно отглеждане. Тъжното е, че както често се случва напоследък, новите сортове се появяват първо отвъд окена – любителите на амарилиси в САЩ се радваха на този сорт още сезон 2008-2009, докато в Европа го предлага единствено Royal Colors при това едва сега. (Така беше и с Evergreen през сезон 2007-2008) Както обикновено има разминаване в наименованието, макар и съвсем леко този път – в САЩ Neon е извествен като Neon Rose, което според мен по-скоро иска да покаже цвета му. Все пак Van Geest го посочват като Neon, така че предпочитам да си се придържам към европейското официално наименование.

Луковица на Neon

Луковицата е средно голяма, сплескана, с ясно изразена шийка. Тази форма явно е много стабилна (за разлика от формата при някои други сортове, като Novella например), защото всички луковици Neon, които получихме с есенната поръчка от Royal Colors във форума, изглеждаха еднакво.

Букетът от цветове на Neon

Това, което установих при мен е, че Neon наистина цъфти като Midi и цветовете му не превишават указаните 13 см. За сметка на това обаче цъфтя с два цветоноса, които отвориха цветове едновременно, всеки с по 6 (!) цвята. Нито един от тях не загуби своята естетическа стойност, както често се случва при едроцъфтящите сортове, които ако имат повече от 4 цвята на цветоноса, се сбутват, притискат и огъват, което пречи на истинаската феерия на цветовете.

Цветът на Neon, според регистъра е розов (rose). Според мен – направо си е класическо бонбонено розово. Но разликата с обикновените розови хибриди е консистенцията на цвета – той не е плътен и искрящ, а по-скоро леко матов и „разпръснат“ подобно на Santa Cruz (макар и не чак толкова ясно изразено както при червения си братовчед). Има ясно очертана звезда, която в основата си е зелена, а краищата и са бели и достигат като тънки линии до върховете на венчелистчетата.

Santa Cruz (вляво) и Neon (вдясно) - сходна консистенция на цветовете

Страхотно ми харесват тичинките на Neon – компактно оформени 6 броя в близост до близалцето, което е с около 1/4 по-дълго, а като цяло групата е „по-удължена“ от цвета, тоест погледната в профил ясно се вижда. Това е моята любима структура, силно характерна за mini и midi сортовете.

Венчелистчетата на този нов сорт също са красиво подредени и съразмерни – долните две са малко по-големи от горните две, като единствено централното долно венчелистче е значително по-стеснено, което го кара да прилича на езиче. Аз лично бих се радвала да е малко по-широко, придавайки истинска звездовидна форма на цвета, но и така е добре, като се има предвид, че горното централно венчелистче не е изкривено и е с формата и размера на съседните две. Всички 6 венчелистчета са леко изострени и извити назад в края, тук-таме с леко накъдряне – типичната форма на хипеструм, макар и не най-любимата ми.

Красивите шарки на обратната страна на цветовете

Това, което обаче според мен прави Neon уникален е не цвета му, не консистенцията на цвета, не формата или големината, а невероятно ясно изразената шарка на задната част на венчелистчетата. Neon показва леко издължени цветове, по-скоро напомнящи за тромпет, отколкото за плоските цветове на холандските хибриди. Така се получава една изключително елегантна извивка на горните венчелистчета, когато човек погледне цвета от обратната страна. Това е характерно за всички тромпети и тромпетовидни сортове. Но не съм виждала друг сорт с толкова красива шарка, палитра на розовото и зеленото, в която всеки цвят се подрежда, сякаш странна дъга е нашарила иначе розовия цвят, при това с ясно открояващи се граници и линии, които допълнително издължават и оформят цвета…

Всъщност да си призная, за мен Neon е много по-красив, погледнат от обратната страна, отколкото фронтално