Hippi Land » Сортове

Pompidou – колко ярко червен може да бъде един хипеаструм?

etolli — Thu, 23 Jun 2011 07:47:41 +0000

Не че заглавието не го казва, но наистина – колко ярък и „eye-candy“ може да бъде цвета на един хипеаструм? Е, мисля през сезон 2010-2011 намерих един възможен отговор – много повече, отколкото съм си мислела
Сред предложенията на Пол от Royal Colors, за които вече стана дума, имаше един сравнително дребен, на пръв поглед не особено интересен хипеаструм. Като изключим формата на цвета Pompidou не правеше впечатление с някаква изключителна окраска или големина на цвета… или пък поне вариегатност на листата… Не, просто венчелистчетата му бяха малко по-заоблени и някакси създаваха усещане за чудесен овал на снимката, която Пол ми беше изпратил. Иначе оцветяването приличаше на Tres Chic – червен, с бяла звезда, която към гърлото преминава в зелено.
Хипеаструм Pompidou е предназначен предимно за рязан цвят, затова не присъства в каталозите на големите доставчици за крайни клиенти. Показван е по изложенията още началото 2009 година, но казват, че популярността му доста висока (защо ли не се учудвам ).
Дълго се чудих дали да добавя и него в допълнителната ми поръчка, която толкова натоварваше бюджета ми – по това време вървяха още няколко поръчки и наистина финансово нещата започнаха да излизат извън контрол. Червено, със зелена звезда – сещах се поне 6 сорта, които разчитаха на тази комбинация… че дори и повече – нима стандартния хипеаструм не е именно в тази премяна?!
Накрая обаче реших, че няма какво толкова да му мисля и… ето какво се получи!

Мисля, че това е най-уникалното червено, което съм срещала досега сред амарилисите. Да не кажа изобщо сред цветята, които отглеждам! Червено като … като червило от 80-те Цветът е като шоколад за очите – просто погледът залепва и наистина е трудно да го отлепиш! Не знам как точно да го опиша по друг начин Цветовете светеха, да, съвсем наистина светеха, особено на следобедното слънце на южния балкон! Бялата звезда само подсилва ефекта, а контраста на зеленото в дълбочината на гърлото придава една особено весела драматичност. Постоянно ми се въртят думи на английски за този сорт – ето, според мен, ако трябва да го опиша метафорично с една дума, бих използвала – „mischievous“ – пакостлив, немирен, закачлив – за мен това е Pompidou! И за да изглеждат нещата още по eye-candy бялата окраска леко загатва за себе си по някои от ръботеве и обратната страна на венчелистчетата!
Иначе цветът наистина е по-дребен, наистина прилича на Tres Chic, но не е толкова овален, колкото на снимката на Пол. Вероятно това е и от условията. На първата снимка попдлу е Pompidou, а на втората – Tres Chic. Хем приликата е очевидна, хем и разликите са очевидини

Най-тъжното обаче е, че този хипеаструм дойде силно засегнат от червена ръжда – изобщо не посмях да го засадя… Надявам се тази година да мога отново да го поръчам. Ще го направя със сигурност!

Едно вълнуващо сладко предложение – Tiramisu

etolli — Mon, 06 Jun 2011 09:33:22 +0000

Този сезон донесе много нови изкушения за любителите на амарилисите, но може би най-сладкото и неустоимо предложение пристигна от Royal Colors. Tiramisu се оказа сред малката ексклузивна групичка, която Пол предложи само на свои стари клиенти и фенове във Facebook. Този амарилис е сред луковиците, които не се предлагат на пазара на саксийните амарилиси – изглежда, те са единствено за рязан цвят. Поне Пол така обясни – снабдил се с 6 ексклузивни сорта от холандски разсадник за рязан цвят. И наистина – факт е, че никой, ама наистина никой друг не го предлага. И всички, които могат да се похвалят с този сорт в колекциите си, го имат от Royal Colors.
Този сибистер не е сред най-едрите. Цветoвете му достигнаха не повече от 10-12 см, но за сметка на това се представи с три! цветоноса. Доста компактно растение бих казала, но с огромен потенциал.
Най-хубавото на Tiramisu обаче е невероятната му окраска. Може би цветовете му не са толкова уникални, биха казали някои, но разпределението им, нюансите, преливането им са наистина впечатляващи и вълнуващи.
В Tiramisu е запазен основния мотив на амарилисите – оцветяването е в горните три вечелистчета, докато долните две странични са наполовина оцветени, като цветът преминава към зелено-бяло. Преминава, а не прелива, защото гранизата е доста ясно очертана. Най-долното венчелистче, нека го наречем „устната“ по подобие на орхидеите, е само със следи от основния цвят, като преобладават нюансите на зеленото. Основният цвят е тухлено червено, преливащо към кафяво, като най-впечатляващото е неговата „напръскана“ структура, която придава на цвета особена загадъчност. В допълнение, всички венчелистчета са прорязани от централна надлъжна зелена линия, с ясни очертания, която води дълбоко в „гърлото“ на цвета и допринася за магическото му въздействие.
И накрая, като черешка на тортата – цветът е с ясно изразено поръбване от основния цвят – т.нар. picotee.

Tiramisu - ексклузивно от Royal Colors

И като че ли този цвят не е достатъчен! Тирамису може да се похвали с една от най-перфектните, да не кажа и най-перфектната, форма на цвят на сибистер. Предно разположените венчелистчетата елегантно се извиват назад, докато задно разположените, включително „устната“, оформят леко тръбовидната основна структура. Всички са изключително симетрични, без изкривявания, вълнички или изобщо нещо, което да ме накара да се замисля дали догодина цветът би бил по-красив. Надявам се и при следващия цъфтеж тази форма да се запази, защото все пак, макар и оскъдни, намирам снимки на този сорт и те като че ли не показват съвсем същите характеристики. А някак си името на този любим мой италиански десерт толкова много му подхожда – загадъчен, вълнуващ, сладък и със съвсем лек топъл полъх на кафе и амарето …

Кралиците – Ice Queen и Dancing Queen

etolli — Thu, 02 Jun 2011 08:40:04 +0000

Два от моите любими амарилиси отново направиха цветните дните ми този сезон. Макар че не се засякоха с цъфтежа, все пак някакси, мисля, си подхождат. Вереятно затова и двата притежават официално титла – „Кралица„!

Танцуващата кралица, Dancing Queen, е първият хипеаструм, който истински ме плени с чара си и завинаги „узурпира“ мястото си като мой аватар във форумите. И за да съм сигурна, че няма да загубя този сорт, този сезон се сдобих с още една луковица:

Белоснежната Ледена кралица, Ice Queen, от друга страна, е спираща дъха във всеки един момент. Дори и сега, като погледна снимките, имам чувството, че някъде и белите вълни на венчелистчетата й се крие шейната на Ледена кралица и всеки момент наоколо ще се посипят кубчета лед и смразеното сърце на Кайл. За мен „магнетизъм“ е думата, която най-точно описва този униклаен хипеаструм!

Този сезон към класната компaния на тези висшите дами се присъеди още една кралска особа – Flamenco Queen. Макар този хипеаструм да носи името „Кралица“, то определено си личи, че е кралица в една друга сфера За разлика от Dancing Queen и Ice Queen, Flamenco Queen e с прости цветове, едроцветен хибрид на Penning. Тази година за първи път се появи по каталозите, макар отдавна да е показан на сайта на Penning, но за съжаление аз така и не успях да направя хубава снимка на нито един от трите му цветоноса. Догодина се надявам още една от танцуващите благородни дами, този път кралица на фламенкото, да се включи в подобен пост

Aphrodite – родената красавица

etolli — Tue, 26 Apr 2011 12:15:06 +0000

Красотата на този сорт е ненадмината! Може би един от най-красивите сред picotee вариациите. Нежното розово, на фона на снежно бялото, леко напръскано с кървави червени точици и поръбено с алено червено – това е запазената марка на несравнимото очарование на Aphrodite!

Афродита е и сред най-добре оформените кичести хибриди – още самата пъпка е изключително елеганта, като отварянето започва с леко повдигане на средната част на венчелистчето, която открива алената линия на picotee-то. Полека се отваря целия цвят, като венчелистчетата се изпъват назад, стигайки от изтънчен дъговиден силует за най-задните, през симетрично подреждане на средните, до ясно очертаващи зеления център предни венчелистчета.

Нежното розово, руменеещо в края на цвета единствено допълва изключителната красота на този кичест хибрид!

За мен Aphrodite е един от амарилисите, които истински заслужават името си – просто родена красавица!

Зимни цветове – Jewel и Charisma

etolli — Thu, 24 Feb 2011 16:27:18 +0000

Тази година засадих амарилисите много късно. Все не ми оставаше време, нямах подходящи саксии, нямах добра почва … Затова първите ми цветове бяха от луковици, гледани по метода във ваза през януари.

Тези цветове са първи и от друга гледна точка – това са първите луковици, които добавих към колекцията през сезон 2010-2011 – луковиците от Флора Есен 2010. И макар някои да не цъфнаха според имената си (NOID Madrid, NOID Red Lion), тези двата почти успяха да покажат най-доброто от двата прекрасни сорта, за които ги купих.

И така – Jewel – бял, елегантен, полукичест, с лек аромат и много много отчетлив като сорт. Никой не би могъл да обърка този цвят! И Charisma – „харизматичен“, искрящ, привличащ погледите като магнит!

Jewel

Един наистина "харизматичен" цвят

Пъпката пред разтваряне е не по-малко елегантна от самия цвят

2 цветоноса едновременно

Цвят, стъбло, листа, всичко е като "подредено"

Всъщност, комбинацията на снежно бяло и кърваво червено е много вдъхновяваща. Като се сетя – миналата година подобна енергична комбинация представляваха Alfresco и Amico, които дори спечелиха форумския конкурс

Обичам тази Charisma! Малките точици и ефектното picotee придават истински огнен пламък на цвета. А комбинацията с нежно бялото и аленото око, като капка кръв върху белия сняг на Jewel още по-пламенно подчертават този контраст.

Първи официален цвят за сезона – може би Madrid?

etolli — Thu, 23 Dec 2010 13:11:37 +0000

NOID Madrid, декември 2010

Макар и не точно първият за сезон 2010-2011, все пак първият официално заснет цвят на хипеаструм вкъщи. Разбира се, както всяка година, първи цъфтят новите придобивки. В случая – това е луковица, която купих от есенната Флора и трябваше да бъде Double Record. По стара традиция на българските доставчици обаче (изрично подчертавам – това не са ММ Трединг, от които отдавна не купувам нищо) сорта е тотално различен – класически Madrid

От една страна, разбира се, се ядосах – в края на краищата за мен е изключително важно да купя именно сорта, който съм избрала. От друга – Madrid вече не се предлага, а моят от миналата година е малко под въпрос, та … Всяко зло за добро, дето се вика. Макар, че в колекцията ми продължава да липсва Double Record.

Интересното тук е, че нямах време да посадя нито една луковица до момента и три от луковиците от Флора Есен 2010 в момента цъфтят във вази. Този метод е доста известен на запад, но аз лично не го харесвам. Изтощава луковицата, тя няма как ефективно да се храни. Но все пак – по-добре във ваза с вода, отколкото без нищо

Новата перла в короната на кралиците – Flamenco Queen

etolli — Mon, 16 Aug 2010 09:14:04 +0000

Flamenco Queen от www.RoyalColors.com

Да, тази година Royal Colors прибавиха към каталога си няколко от вечните ми фаворити. Не знам как точно се случи – аз ли много ги исках или просто им дойде времето, но ето – там са, чакат ме И разбира се първият е Flamenco Queen.
Групата на кралиците по никакъв начин не изневерява на името си. Dancing Queen си остава моя аватар във всички форуми като може би най-любимият ми амарилис, за Ice Queen ще тъгувам още дълго (особено, ако Пол от Royal Colors не успее да ми намери нова луковица), но Flamenco Queen със сигурност ще добави нова екзотика в тази група.
Този сорт присъства в каталога на един от любимите ми брийдъри (или компания, която свъздава, регистрира и развъжда нови сортове) Penning от няколко години, но изглежда до миналия сезон все още не беше готова да го пусне на пазара. Наистина, от регистрирането на един хипеаструм до производството му за крайни потребители често са необходими няколко, дори до 10 години. Явно за тази кралица времето за коронясване е настъпило. И поне Royal Colors са решили да зарадват редовните си клиенти.
Понеже тази година общата поръчка от форума се позабави, донякъде дори се бях притеснила, че този сорт може да свърши дори преди да е започнал сезона. Чудно, но не само, че не е свършил, ами съдейки по форумската поръчка, като че ли никой не му обръща внимание…нямам обяснение за това при такава окраска.
Всъщност Flamenco Queen наистина има огнените цветове и настроение на фламенкото – типичен picottee, допълнително напръскан с кърваво червено, ясно изразени червени линии по дължина на средата на горните три венчелистчета, по слабо на долните две, до пълна липса на подобна линия в най-долното (езичето) на цвета. Червено на линиите се пръсва в алени „капки“ на снежно белия фон и всичко това в перфектната форма на класическия едроцветен хипеаструм. Гърлото е изцяло зелено като контраст на експлозията на червеното по външната част на цвета. Всъщност, оцветяване изключително прилича на Temptation, но според мен е малко по-интензивно. Това е и първият „прост“ (обратното на „кичест“) хипеаструм от серията Queen. Цветът е голям – достига до 19-20 см. при поне два цветоноса от по 60-70 cm, с 4 до 6 цвята на всеки. Това класифицира кралицата на фламенкото в графата едроцветни амарилиси, макар и да е с малко по-малки цветове от посестримите си (и Dancing Queen, и Ice Queen достигат 20-21 см., но все пак те са кичести).
Всичко това обаче за мен все още е само на книжка. Flamenco Queen вече е в поръчката ми за сезон 2011 от Royal Colors, която трябва да пристигне в края на октомври. Нямам търпение да напиша поста за истинския цвят на фламенкото, който ще се отвори у дома, както и дълго обмисляния пост за кралиците на амрилисите

Picotee или President Johnson – неразборията в имената на сортовете

etolli — Mon, 15 Mar 2010 20:11:47 +0000

Този сезон новите ми луковици са само от Eurobulb и Royal Colors. Нито една от български доставчик, нито една от изложение…Би трябвало всички нови придобивки да отговарят на имената си – и двата доставчика са доказали реномето си. За моя огромна изненада обаче грешки явно стават и при тях – този път бяха Eurobulb.

Есента реших, че определено искам да дублирам някои от любимите ми сортове, за да не стане така, че да загубя единствената си луковица, а след това да не мога да се снабдя с нова, защото сортът вече не се произвежда (както стана с Ruby Mayer). Сред един от сортовете, от които исках да се сдобия с втора луковица беше и малкия тромпетовиден Amputo. Като част от общата форумска поръчка още една съфорумка си беше поръчала Amputo, така че пристигнаха две луковици. Учудих се, че бяха по-големи от очакваното, все пак се очакваше малък тромпетовиден сорт, но реших, че може би просто луковиците са сериозно „надрусани“след цъфтежа ще достигнат нормалните си размери на топка за тенис.

Още преди отварянето на пъпката стана ясно, че това не е Amputo

Посадих я почти веднага, но тя дълго време стоя и се възхищава на съседите си в саксията – първо Chico, а след това и Misty. И чак два месеца по-късно реши, че е време за нейното шоу. И каква изненада! Цветоносът се показа доста поголям от очакваното, постепенно се появиха пъпките – трябваше да бъдат малки и бели – бели наистина бяха, но не и малки , а ясно се виждаше и червен оттенък. Явно това не беше Amputo. В последствие се оказа, че и този на другата поръчала съфорумка, също не беше Amputo, а напълно идентичен с моя.

Hippeastrum President Johnson от Eurobulb

Накрая цветът се отвори в цялата си прелест – очарователно Picotee! Съдейки от асортимента на Eurobulb, явно се бях сдобила с амарилис, който така и не поръчах за всичките години на поръчки от този доставчик – Hippeastrum President Johnson.

Hippeastrum Picottee от Royal Colors

А защо така усилено го избягвах? Имах си теория – има ли изобщо такъв сорт и каква всъщност е разликата на този President Johnson от класическото Picotee, предлагано например от Royal Colors? Така и до сега не мога да си отговоря на този въпрос. Picotee със сигурност не е регистриран сорт, всъщност дори не е сорт – това е събирателното наименование на големите или по-скоро средните бели холандски хибрити, с червено поръбване на цвета. Почти всички доставчици го предлагат – и тези, работещи с крайни клиенти, както и онези, които се занимават с хибридизиране. Тези неопределени амарилиси са в родословието на известни хибриди като Charisma, Temptation, Double Record и Aphrodite и редица други известни и неизвестни сортове. Наистина Ludwig & Co го показват в каталога си със знак за регистрирано наименование, но мисля, че това е доста измамно. Вероника Рийд, в своята известна книга, разказва, че серията picotee е създадена наистина от Ludwig & Co през 60-те и 70-те години на миналия век. В тази група са влизали няколко сорта в зависимост от чистотата на белия цвят, ясно изразеното поръбване, линиите и точките в червен цвят по предната или задната част на цвета, големината и броя на цветовете и не на последно място – модата. И все пак в момента Picotee не е сорт, а просто описателно название – понякога е с големи кръгли цветове, понякога е с по-малки и звездовидни, леко издължени или напълно плоски фунийки. Няма установен профил.

Hippeastrum President Johnson

Когато за първи път видях President Johnson реших, че все пак някой е успял да регистрира Picotee с постоянни характеристики. Започнах да ровя из интернет, да чета из чуждите форуми и статии, но за моя изненада се оказа, че изобщо няма единно мнение за Президента Джонсън. На първо място така и не можах да открия кой и дали изобщо е регистриран. В последствие установих, че характеристиките му сериозно варират – някои твърдяха, че венчелистчетата му са по-“къдрави“, други – че червената линия е много по-слабо изразена и прилича на „шев“, а не на линия, трети – че бил значително по-едър от Picotee…или пък точно обратното… И толкова като информация.

Hippeastrum Picotee от L2 - различна форма, различна отчетливост на червената линия

Разглеждах всички снимки, които можех да открия - изглеждаха хем различни (по форма, по големина на цвета…), хем еднакви (точно както Picotee…). Единственото мнение на експерт, което прочетох по отношение на разликата с Picotee, беше свързано отново с широчината и ясното изразяване на червеното поръбване – според Hans Werner именно President Johnson е с по-отчетливото червено поръбване, но въпреки това, наименованието е по-скоро събирателно за всички подобни холандски хибриди.

С две думи – нищо конкретно. Нито като информация, нито като снимки. И за мен си остава коректно едно наименование за всички бели хибриди с чeрвено обрамчване – Picotee. Е, разбира се ще сменя етикета на объркания Amputo с President Johnson, но въпреки това в главата ми това ще бъде третият Picotee в колекцията, след този от Royal Colors и купения цъфнал от оранжерията на L2.

Neon – розов и уникален

etolli — Sat, 20 Feb 2010 22:33:19 +0000

Hippeastrum Neon

Малкият сладък Neon е една от новите ми придобивки от Royal Colors и първият цъфтял за сезон 2009 – 2010 . След кратко ровене из интернет установих, че това е един от новите сортове, регистриран от Van Geest, на когото принадлежат и т.нар. breeders rights. Класифициран е като Midi, тоест среден размер цвят (до 13 см), с цветонос до 55 см, изключително подходящ за саксийно отглеждане. Тъжното е, че както често се случва напоследък, новите сортове се появяват първо отвъд окена – любителите на амарилиси в САЩ се радваха на този сорт още сезон 2008-2009, докато в Европа го предлага единствено Royal Colors при това едва сега. (Така беше и с Evergreen през сезон 2007-2008) Както обикновено има разминаване в наименованието, макар и съвсем леко този път – в САЩ Neon е извествен като Neon Rose, което според мен по-скоро иска да покаже цвета му. Все пак Van Geest го посочват като Neon, така че предпочитам да си се придържам към европейското официално наименование.

Луковица на Neon

Луковицата е средно голяма, сплескана, с ясно изразена шийка. Тази форма явно е много стабилна (за разлика от формата при някои други сортове, като Novella например), защото всички луковици Neon, които получихме с есенната поръчка от Royal Colors във форума, изглеждаха еднакво.

Букетът от цветове на Neon

Това, което установих при мен е, че Neon наистина цъфти като Midi и цветовете му не превишават указаните 13 см. За сметка на това обаче цъфтя с два цветоноса, които отвориха цветове едновременно, всеки с по 6 (!) цвята. Нито един от тях не загуби своята естетическа стойност, както често се случва при едроцъфтящите сортове, които ако имат повече от 4 цвята на цветоноса, се сбутват, притискат и огъват, което пречи на истинаската феерия на цветовете.

Цветът на Neon, според регистъра е розов (rose). Според мен – направо си е класическо бонбонено розово. Но разликата с обикновените розови хибриди е консистенцията на цвета – той не е плътен и искрящ, а по-скоро леко матов и „разпръснат“ подобно на Santa Cruz (макар и не чак толкова ясно изразено както при червения си братовчед). Има ясно очертана звезда, която в основата си е зелена, а краищата и са бели и достигат като тънки линии до върховете на венчелистчетата.

Santa Cruz (вляво) и Neon (вдясно) - сходна консистенция на цветовете

Страхотно ми харесват тичинките на Neon – компактно оформени 6 броя в близост до близалцето, което е с около 1/4 по-дълго, а като цяло групата е „по-удължена“ от цвета, тоест погледната в профил ясно се вижда. Това е моята любима структура, силно характерна за mini и midi сортовете.

Венчелистчетата на този нов сорт също са красиво подредени и съразмерни – долните две са малко по-големи от горните две, като единствено централното долно венчелистче е значително по-стеснено, което го кара да прилича на езиче. Аз лично бих се радвала да е малко по-широко, придавайки истинска звездовидна форма на цвета, но и така е добре, като се има предвид, че горното централно венчелистче не е изкривено и е с формата и размера на съседните две. Всички 6 венчелистчета са леко изострени и извити назад в края, тук-таме с леко накъдряне – типичната форма на хипеструм, макар и не най-любимата ми.

Красивите шарки на обратната страна на цветовете

Това, което обаче според мен прави Neon уникален е не цвета му, не консистенцията на цвета, не формата или големината, а невероятно ясно изразената шарка на задната част на венчелистчетата. Neon показва леко издължени цветове, по-скоро напомнящи за тромпет, отколкото за плоските цветове на холандските хибриди. Така се получава една изключително елегантна извивка на горните венчелистчета, когато човек погледне цвета от обратната страна. Това е характерно за всички тромпети и тромпетовидни сортове. Но не съм виждала друг сорт с толкова красива шарка, палитра на розовото и зеленото, в която всеки цвят се подрежда, сякаш странна дъга е нашарила иначе розовия цвят, при това с ясно открояващи се граници и линии, които допълнително издължават и оформят цвета…

Всъщност да си призная, за мен Neon е много по-красив, погледнат от обратната страна, отколкото фронтално

Chico – но не от Пуерто Рико

etolli — Sun, 07 Feb 2010 21:40:31 +0000

Поредната нова придобивка прикова вниманието ми през изминалата седмица. Chico е уникалния сибистер, който си остава емблема на този тип хипеаструми.

Тези зелно-червени „пипалца“ не могат да бъдат сбъркани, което прави Chico един от най-разпознаваемите хипеаструми. Това е втората ми луковица, с която се сдобих през сезон 2009-2010 от Eurobulb. Засега само един цветонос, но аз тайничко са надявам на повече, особено ако успее да се засече с другарчетата по саксия – любимите ми два тромпета срамежливия Misty и малкия Amputo