Flamenco Queen от www.RoyalColors.com

Да, тази година Royal Colors прибавиха към каталога си няколко от вечните ми фаворити. Не знам как точно се случи – аз ли много ги исках или просто им дойде времето, но ето – там са, чакат ме И разбира се първият е Flamenco Queen.
Групата на кралиците по никакъв начин не изневерява на името си. Dancing Queen си остава моя аватар във всички форуми като може би най-любимият ми амарилис, за Ice Queen ще тъгувам още дълго (особено, ако Пол от Royal Colors не успее да ми намери нова луковица), но Flamenco Queen със сигурност ще добави нова екзотика в тази група.
Този сорт присъства в каталога на един от любимите ми брийдъри (или компания, която свъздава, регистрира и развъжда нови сортове) Penning от няколко години, но изглежда до миналия сезон все още не беше готова да го пусне на пазара. Наистина, от регистрирането на един хипеаструм до производството му за крайни потребители често са необходими няколко, дори до 10 години. Явно за тази кралица времето за коронясване е настъпило. И поне Royal Colors са решили да зарадват редовните си клиенти.
Понеже тази година общата поръчка от форума се позабави, донякъде дори се бях притеснила, че този сорт може да свърши дори преди да е започнал сезона. Чудно, но не само, че не е свършил, ами съдейки по форумската поръчка, като че ли никой не му обръща внимание…нямам обяснение за това при такава окраска.
Всъщност Flamenco Queen наистина има огнените цветове и настроение на фламенкото – типичен picottee, допълнително напръскан с кърваво червено, ясно изразени червени линии по дължина на средата на горните три венчелистчета, по слабо на долните две, до пълна липса на подобна линия в най-долното (езичето) на цвета. Червено на линиите се пръсва в алени „капки“ на снежно белия фон и всичко това в перфектната форма на класическия едроцветен хипеаструм. Гърлото е изцяло зелено като контраст на експлозията на червеното по външната част на цвета. Всъщност, оцветяване изключително прилича на Temptation, но според мен е малко по-интензивно. Това е и първият „прост“ (обратното на „кичест“) хипеаструм от серията Queen. Цветът е голям – достига до 19-20 см. при поне два цветоноса от по 60-70 cm, с 4 до 6 цвята на всеки. Това класифицира кралицата на фламенкото в графата едроцветни амарилиси, макар и да е с малко по-малки цветове от посестримите си (и Dancing Queen, и Ice Queen достигат 20-21 см., но все пак те са кичести).
Всичко това обаче за мен все още е само на книжка. Flamenco Queen вече е в поръчката ми за сезон 2011 от Royal Colors, която трябва да пристигне в края на октомври. Нямам търпение да напиша поста за истинския цвят на фламенкото, който ще се отвори у дома, както и дълго обмисляния пост за кралиците на амрилисите

Hippeastrum Neon

Малкият сладък Neon е една от новите ми придобивки от Royal Colors и първият цъфтял за сезон 2009 – 2010 . След кратко ровене из интернет установих, че това е един от новите сортове, регистриран от Van Geest, на когото принадлежат и т.нар. breeders rights. Класифициран е като Midi, тоест среден размер цвят (до 13 см), с цветонос до 55 см, изключително подходящ за саксийно отглеждане. Тъжното е, че както често се случва напоследък, новите сортове се появяват първо отвъд окена  – любителите на амарилиси в САЩ се радваха на този сорт още сезон 2008-2009, докато в Европа го предлага единствено Royal Colors при това едва сега. (Така беше и с Evergreen през сезон 2007-2008) Както обикновено има разминаване в наименованието, макар и съвсем леко този път – в САЩ Neon е извествен като Neon Rose, което според мен по-скоро иска да покаже цвета му. Все пак Van Geest го посочват като Neon, така че предпочитам да си се придържам към европейското официално наименование.

Луковица на Neon

Луковицата е средно голяма, сплескана, с ясно изразена шийка. Тази форма явно е много стабилна (за разлика от формата при някои други сортове, като Novella например), защото всички луковици Neon, които получихме с есенната поръчка от Royal Colors във форума, изглеждаха еднакво.

Букетът от цветове на Neon

Това, което установих при мен е, че Neon наистина цъфти като Midi и цветовете му не превишават указаните 13 см. За сметка на това обаче цъфтя с два цветоноса, които отвориха цветове едновременно, всеки с по 6 (!) цвята. Нито един от тях не загуби своята естетическа стойност, както често се случва при едроцъфтящите сортове, които ако имат повече от 4 цвята на цветоноса, се сбутват, притискат и огъват, което пречи на истинаската феерия на цветовете.

Цветът на Neon, според регистъра е розов (rose). Според мен – направо си е класическо бонбонено розово. Но разликата с обикновените розови хибриди е консистенцията на цвета – той не е плътен и искрящ, а по-скоро леко матов и „разпръснат“ подобно на Santa Cruz (макар и не чак толкова ясно изразено както при червения си братовчед). Има ясно очертана звезда, която в основата си е зелена, а краищата и са бели и достигат като тънки линии до върховете на венчелистчетата.

Santa Cruz (вляво) и Neon (вдясно) - сходна консистенция на цветовете

Страхотно ми харесват тичинките на Neon – компактно оформени 6 броя в близост до близалцето, което е с около 1/4 по-дълго, а като цяло групата е „по-удължена“ от цвета, тоест погледната в профил ясно се вижда. Това е моята любима структура, силно характерна за mini и midi сортовете.

Венчелистчетата на този нов сорт също са красиво подредени и съразмерни – долните две са малко по-големи от горните две, като единствено централното долно венчелистче е значително по-стеснено, което го кара да прилича на езиче. Аз лично бих се радвала да е малко по-широко, придавайки истинска звездовидна форма на цвета, но и така е добре, като се има предвид, че горното централно венчелистче не е изкривено и е с формата и размера на съседните две. Всички 6 венчелистчета са леко изострени и извити назад в края, тук-таме с леко накъдряне – типичната форма на хипеструм, макар и не най-любимата ми.

Красивите шарки на обратната страна на цветовете

Това, което обаче според мен прави Neon уникален е не цвета му, не консистенцията на цвета, не формата или големината, а невероятно ясно изразената шарка на задната част на венчелистчетата. Neon показва леко издължени цветове, по-скоро напомнящи за тромпет, отколкото за плоските цветове на холандските хибриди. Така се получава една изключително елегантна извивка на горните венчелистчета, когато човек погледне цвета от обратната страна. Това е характерно за всички тромпети и тромпетовидни сортове. Но не съм виждала друг сорт с толкова красива шарка, палитра на розовото и зеленото, в която всеки цвят се подрежда, сякаш странна дъга е нашарила иначе розовия цвят, при това с ясно открояващи се граници и линии, които допълнително издължават и оформят цвета…

Всъщност да си призная, за мен Neon е много по-красив, погледнат от обратната страна, отколкото фронтално