Ако вече саксията е избрана, значи е време да пристъпим към подготовката на останалите материали.
Nota Bene: Всичко в серията за засаждането се отнася за хибридите на хипеаструма, независимо дали са холандски, африкански, японски или австралийски, а не за естествените видове. Именно сред тях има големи различия по отношение на това какъв субстрат или каква осветеност предпочитат, как и кога усвояват влагата и дали изобщо има понася саксийна култура.
Субстратът:
Амарилисите обичат влагата – някои повече, други по-малко, но като цяло разликите наистина са минимални. От моя опит мога да кажа, че са ужасно издържливи растения, могат да откарат месеци без вода, но това се отразява сериозно на гомината на луковицата, тъй като през времето, когато не получава хранителни вещества чрез водата, амарилисът се храни от запасите в луковицата. Когато обаче поливките са редовни и почвата е почти постоянно леко влажна, луковиците наедряват с часове.
Но все пак хипеаструмите са луковични и при повече вода бързо загниват. Затова не бива и да се прекалява. Постоянната влага около луковицата и корените трябва да се избягва и трябва да имат период на изсъхване между поливките.
Подходящ е дори най-обикновеният субстрат
Имайки предвид това, ясно е, че субстратът за хипеаструмите трябва да бъде малко по-тежък, но добре отцедлив. Иначе тези благодарни растения нямат никакви претенции – едно нормално pH ги удовлетворява напълно (6,5), не искат някакви специални смески на листовки, оборска тор или каквото още се сети човек и което никога не може да бъде набавено в града… За хипеструмите си винаги купувам съвсем обикновен готов субстрат – от този, дето има и перлит примесен вътре, за да даде повече въздух. И толкова. Не добавям нищо, не променям нищо – просто отварям торбата и сипвам. Почти всеки път ползвам различна марка, защото нямам достъп до една и съща. Последно купувах компост на Gamma, много съм доволна, защото няма плевелчета из нея, но става и всяка друга. Понякога ползвам и по-скъпите вносни (холандски) торфопочвени смеси, които са на основата на чист торф и нямат вътре перлит – в чист вариант, с добавка малко перлит или смесени с обикновен субстрат. Не мисля, че има съществена разлика обаче и затова последните години, го карам на по-евтиния…
Дренажът:
Отцеждането обаче е изключително важно. Без него няма начин луковицата и корените да не загният. Затова на дъното на саксията задължително се поставя 1-2 см дренаж. Ползвала съм най-различни неща за дренаж – от пясък, през начупени керамични саксии, керамизит, камъчета, та до стиропорени парченца. Единственото, от което истински не съм доволна и считам за опасно, е пясъкат. Всъщност той остава постоянно мокър и субстратът над него също никога не може да изсъхне, а това е фатално за корените, които го достигат. Така че – никакъв пясък!
Класиката на дренажа, разбира се, са парчета от начупени керамични саксии. Но мисля си, че това е доста…дефицитно да го наречем 
и скъпо… Аз почни не ползвам керамични саксии, а тези, които имам и ползвам за кашпи, определено имат строк режим на опазване Та затова счупените парчета като дренаж отпаднаха много бързо от класацията.
Керамизитът си има своите предимства – той е тежък и може да балансира тежестта на цветоноса, предпазвайки саксията от обръщане. Освен това абсорбира излишната вода и после може постепенно да я отдава в почвата, без да „заблатява“ субстрата наоколо. Въпреки това позволява и оттичането на излишната вода през дупките на саксията в чинийката отдолу. Но керамизитът е доста скъпо удоволствие. И не се намира толкова лесно… Но си остава един от любимите ми дренажи.
Парченцата стиропор са любимият ми дренаж
Другият такъв са парченцата стиропор, които се ползват за уплътнение при поръчките на цветя и други артикули. Те са малки оформени парченца с дължина между 3 и 7 см и дебелина 3-5 см. Формата им може да е всякаква – от вълнообразна, до пръчковидна или дори лентовидна. Леки са, изпълнени са с въздух, изобщо не задържат вода, пропускат всичко към дупките на саксията. И освен това са част от моето „безотпадно“ производство по време на поръчки във Flowersnet форума – нищо от получените кашони не остава неизползвано! Единственото, което понякога ме дразни е, че при пресаждане често откривам как корените буквално са преминали през отделните парченца и трудно мога да ги отстраня стиропора. Но в този случай обикновено просто не се занимавам с това и ползвам същия стиропор и в новата саксия.
Понякога ползвам за дренаж и малки камъчета, но рядко. Основният дренаж при мен са керамизита и малките парченца стиропор.
Подготовка на луковицата:
Част от корените за изсъхнали и напълно мъртви
Много автори твърдят, че преди самото засаждане, луковицата трябва да бъде подготвена. Корените трябва да бъдат накиснати за едно денонощие във вода, без да се мокри самата луковица и най-вече основата й. Аз бих добавила, преди накисването във вода да се отстранят всички изсъхнали коренчета – те така или иначе са загинали и единственото, за което могат да допринесат е заповане на процес на гниене и разлагане. Нещо крайно опано за всяка луковица. отстраняването на тези коренчета най-лесно става с просто издърпване – едно рязко дръпване на всяко едно от тях просто ги отделя от основата на луковицата.
Отстраняване на изсъхналите коренчета чрез "издърпване"
Няма нищо страшно, ако след тази процедура останат само няколко по-дебели корена или дори да не остане нито един. След като бъде засадена луковицата ще изкара нови корени от основата си – растежните им точки вече са заложени и само чакат подходящия момент. Това означава, че е съвсем нормално и не бива да предизвиква притеснение, ако луковицата пристигне без нито един корен – това не и пречи да бъде най-жизнената луковица на света.
Почистена луковица - след отстраняване на изсъхналите може да останат само няколко здрави корена
Ако след почистването все пак останат плътни на допир корени, което показва, че те са живи, наистина е добре да бъдат накиснати за 24 във вода. Това ще задвижи метаболизма на растението и то по-лесно ще се вкорени (което е особен проблем при някои сортове като Pasadena например). Освен това ще ги направи по-еластични, което пък ще улесни само засаждане. Честно казано аз не винаги имам време за това и често садя без накисване, но безспорно накисването е нещо много полезно. Изключително важно е обаче при тази процедура да не се допуска мокрене на самата луковица и основата й, тъй като това води до загниване. Накиснати трябва да бъдат само корените!
Накисване на корените на луковицата за 24 часа
Силно вероятно е луковицата да има някои наранявания - случва се често, а и може да има и други проблеми. Ако луковицта е мека, дори само на определени места, те трябва да бъдат обелени или дори изразяни, за да се ограничи засегнатата повърхност. Много хора предпочитат във всички случи да белят луковицата докато стигнат до плътна зелена люспа, като така отстраняват външните предпазни слоеве. До известна степен в това има смисъл, тъй като се проверява дали няма някой скрит проблем под „хартиените“ люспи – включително и разни животинки. От друга – това стресира луковицата, тя загубва защитния си слой и става по-уязвима на външни влияния. Затова – всеки сам преценява за себе си. Аз предпочитам да не беля, ако луковицата е здрава. Ако обаче има и най-малки признаци на заболяване или има меки участъци съм безкомпромисна – обелвам всички люспи и ако се наложи – изрязвам серизно, дори това да значи половината луковица. Защото ако не го направя – растението може да загине за дни…
Обелване на външните слоеве
В случай на такива проблеми е добре да се третира мястото - до сега най-добри резултати в България дава третирането с топсин, но трябва да се има предвид, че ако става дума за поражения от червена ръжда, нищо не помага. Все пак малко напудряне с топсин на прах никога не е излишно, макар че често не разполагам с него и не третирам при засаждане.