Къщата на амарилисите
От две седмици всички ми питомци вече спят. Качени са в зимната им квартира, която миналата година за първи път ги приюти след основния ремонт, който направихме на тавана – от едно неизползваеми помещение баща ми ми подари за рожденния ден истинска „къща на амарилисите“ 
С изолация на стените от стиропор, за да не пада температурата твърде ниско; с поставени тапети, за да е красиво и все пак да запазим и увеличим малкото светлина, идваща от прозореца (тук с тънката мисъл за студенолюбивите ми орхидеи, които споделят къщичката с амарилисите през цимата); с истински ламинат на пода, за да е чистичко и приятно; с много стелажи, за да има къде да нареждам безбройните си саксии.
Ето така, изглеждаше „къщата на амарилисите“ преди тяхното нанасяне за зимния сън:
Стелажите в Къщата на амарилисите
Струваше ми се, че имам предостатъчно място… че дори няма да успея да запълня стелажите и може би и част от орхидеите ми ще зимуват тук… Колко наивно от моя страна Справих доста по-организирано от миналата година – пренасянето на саксиите отне два дълги дни, след което имах ужасна мускулна треска, все едно съм бягала с километри. Накрая резултатът беше на лице. Така изглежда къщата на амарилисите, приютила своите обитатели:
Подготвени за зимния сън
Днес проверих термометъра – при около -10°С навън, при амарилисите температурата е +11°С . Тати, справили сме се отлично
Саксиите са нарадени плътно една до друга – в комбинация на големи и малки, средни, кръгли, квадратни. Всяко мъничко местенце е уползотворено. До такава степен, че нито орхидеите, нито мушкатата ще се ширят по рафтовете. Ех, защо нямам по-голям таван… и зимна градина
Малко се притеснявам, че някои от изглеждащите болни луковици, могат да заразят останалите, но нямам избор. Уж ги сложих на по-отдалечените рафтове. Дано да нямам много загуби напролет, че все още не мога да преживея тазгодишните. Особено Ледената кралица…
Вече всички са готови по рафтовете
Няколко амарилиса реших да оставя на топло – част от тях са загубили много от обиколката на луковицата си и ще започнем подхранването от рано (началото на януари), за да възстановим загубите. Други просто не можелаха да заспят и аз реших да експериментирам с отглеждане по метода на „вечнозелените“ хипеаструми. Да видим какво ще се получи – първи в занятието са включени един Alfresco, Misty, Red Lion, Susan (който продължава да се бори за живота си), един неизвестен и Moonlight, който Краси от форума ми подари. Да видим дали ще имам успех с цъфтеж по този метод. А най-вероятно ще имам, защото цветоноса на Bogota-та, за която писах, продължава да нараства