Exotic Star на балкона през май

Sweet Lilian и Exotic Star - споделят една саксия

Magic Green - радостта на този сезон, толкова отдавна не беше цъфтял

Apple Blossom - този хипеаструм никога не може да разочарова

Макар и с изгубен етикет, блестящият цвят на този хипеаструм е пленителен

Flamenco Queen - новата кралица, чиито пъпки са не по-малко красиви от отворения цвят

Наистина много цветове, изненадващи и не чак толкова. Но най-хубавото е, че шоуто не просто ще продължи, а като че ли тепърва предстои

Танцуващата кралица, Dancing Queen, е първият хипеаструм, който истински ме плени с чара си и завинаги „узурпира“ мястото си като мой аватар във форумите. И за да съм сигурна, че няма да загубя този сорт, този сезон се сдобих с още една луковица:

Белоснежната Ледена кралица, Ice Queen, от друга страна, е спираща дъха във всеки един момент. Дори и сега, като погледна снимките, имам чувството, че някъде и белите вълни на венчелистчетата й се крие шейната на Ледена кралица и всеки момент наоколо ще се посипят кубчета лед и смразеното сърце на Кайл. За мен „магнетизъм“ е думата, която най-точно описва този униклаен хипеаструм!

Този сезон към класната компaния на тези висшите дами се присъеди още една кралска особа – Flamenco Queen. Макар този хипеаструм да носи името „Кралица“, то определено си личи, че е кралица в една друга сфера За разлика от Dancing Queen и Ice Queen, Flamenco Queen e с прости цветове, едроцветен хибрид на Penning. Тази година за първи път се появи по каталозите, макар отдавна да е показан на сайта на Penning, но за съжаление аз така и не успях да направя хубава снимка на нито един от трите му цветоноса. Догодина се надявам още една от танцуващите благородни дами, този път кралица на фламенкото, да се включи в подобен пост

Афродита е и сред най-добре оформените кичести хибриди – още самата пъпка е изключително елеганта, като отварянето започва с леко повдигане на средната част на венчелистчето, която открива алената линия на picotee-то. Полека се отваря целия цвят, като венчелистчетата се изпъват назад, стигайки от изтънчен дъговиден силует за най-задните, през симетрично подреждане на средните, до ясно очертаващи зеления център предни венчелистчета.

Нежното розово, руменеещо в края на цвета единствено допълва изключителната красота на този кичест хибрид!

За мен Aphrodite е един от амарилисите, които истински заслужават името си – просто родена красавица!

NOID Novella, сезон 2009

Преди две години се сдобих с Novella от Eurobulb. На снимката изглеждаше прекрасно – бледо розово, с блестящи кристали по венчелистчетата… фееричен! Всичко вървеше по план, луковицата се развиваше добре, накрая цъфна, точно преди да замина нанякъде (не помня къде). Сдобих се с една бърза снимка… нямаше нищо общо с онази прекрасна снимка на сайта на Eurobulb. Но пък се случва снимките да не съответстват…никой друг не предлагаше този сорт….
Въпреки това при подготовката за този сезон сериозно се замислих дали все пак нямаше нещо объркано… и странно, въпреки че Novella по никакъв начин не отговаряше на критериите ми за „любим“ амарилис, някак си се амбицирах да си докажа, че не съм била права, като го пренебрегнах. Спомням си, че дори обяснявах на съфорумци, че не мога да разбера какво толкова му харесват, като дори Minerva изглежда по-добре.
И все пак … с поръчката от Eurobulb през лятото на 2009 година се сдобих с нова луковица. Този сорт беше хитът в общата поръчка – мисля, че нямаше човек, който да не го е поръчал. И аз също…
Луковиците, които пристигнаха бяха отлични. Аз самата имах поръчани доста сортове, сред тях и Tres Chic, който със самото си появяване предизвика торнадо от възхищение и някакси доминираше съзнанието на всички любители! Аз също се суетях основно покрай него, имах нова Bogota, която занимаваше сетивата ми и някакси пак подходих с пренебрежение. Посадих новата Novella някак на шега, дори не помня кога и с кого…при всички случаи делеше саксията с още два амарилиса. После я забравих… Но тя не ме беше забравила! След няколко седмици с изненада открих един нов, кристално розов цвят!

Novella, сезон 2010

Е това определено беше онази Novella!

Явно с първата наистина е имало проблем. Тя отново цъфтя и тази година, с огромни цветове, но в доста по-семпла разцветка. Сравнението говори само за себе си: при новата луковица нежно розовият цвят си беше на място, кристалчетата по венчелистчетата също, формата на цвета напълно отговаряше на описанието…

Мисля, че това е най-нежно розовия амарилис, който съм виждала. Определено не най-“розовият“ – и Susan, и Candy Floss, и още редица други имат онзи прекрасен слaдко-розов цвят, но нито един от тях не може да се похвали с кристалната нежност на Novella….

Въпреки това обаче тази година и неизвестният набеден за Novella (който според мен е някаква вариация на Minerva) изненада с големината, контраста на цветовете си и най-вече с издържливостта си – повече от 10 дни! Определено му се радвам…може да е незнаен, но и той се бори за място под слънцето и определено си заслужи място в титулярния състав на колекцията

Novella, сезон 2010

NOID Novella, сезон 2010

Колкото до самия Novella – определено си заслужава една по-обстойна статия…

Hippeastrum Neon

Малкият сладък Neon е една от новите ми придобивки от Royal Colors и първият цъфтял за сезон 2009 – 2010 . След кратко ровене из интернет установих, че това е един от новите сортове, регистриран от Van Geest, на когото принадлежат и т.нар. breeders rights. Класифициран е като Midi, тоест среден размер цвят (до 13 см), с цветонос до 55 см, изключително подходящ за саксийно отглеждане. Тъжното е, че както често се случва напоследък, новите сортове се появяват първо отвъд окена  – любителите на амарилиси в САЩ се радваха на този сорт още сезон 2008-2009, докато в Европа го предлага единствено Royal Colors при това едва сега. (Така беше и с Evergreen през сезон 2007-2008) Както обикновено има разминаване в наименованието, макар и съвсем леко този път – в САЩ Neon е извествен като Neon Rose, което според мен по-скоро иска да покаже цвета му. Все пак Van Geest го посочват като Neon, така че предпочитам да си се придържам към европейското официално наименование.

Луковица на Neon

Луковицата е средно голяма, сплескана, с ясно изразена шийка. Тази форма явно е много стабилна (за разлика от формата при някои други сортове, като Novella например), защото всички луковици Neon, които получихме с есенната поръчка от Royal Colors във форума, изглеждаха еднакво.

Букетът от цветове на Neon

Това, което установих при мен е, че Neon наистина цъфти като Midi и цветовете му не превишават указаните 13 см. За сметка на това обаче цъфтя с два цветоноса, които отвориха цветове едновременно, всеки с по 6 (!) цвята. Нито един от тях не загуби своята естетическа стойност, както често се случва при едроцъфтящите сортове, които ако имат повече от 4 цвята на цветоноса, се сбутват, притискат и огъват, което пречи на истинаската феерия на цветовете.

Цветът на Neon, според регистъра е розов (rose). Според мен – направо си е класическо бонбонено розово. Но разликата с обикновените розови хибриди е консистенцията на цвета – той не е плътен и искрящ, а по-скоро леко матов и „разпръснат“ подобно на Santa Cruz (макар и не чак толкова ясно изразено както при червения си братовчед). Има ясно очертана звезда, която в основата си е зелена, а краищата и са бели и достигат като тънки линии до върховете на венчелистчетата.

Santa Cruz (вляво) и Neon (вдясно) - сходна консистенция на цветовете

Страхотно ми харесват тичинките на Neon – компактно оформени 6 броя в близост до близалцето, което е с около 1/4 по-дълго, а като цяло групата е „по-удължена“ от цвета, тоест погледната в профил ясно се вижда. Това е моята любима структура, силно характерна за mini и midi сортовете.

Венчелистчетата на този нов сорт също са красиво подредени и съразмерни – долните две са малко по-големи от горните две, като единствено централното долно венчелистче е значително по-стеснено, което го кара да прилича на езиче. Аз лично бих се радвала да е малко по-широко, придавайки истинска звездовидна форма на цвета, но и така е добре, като се има предвид, че горното централно венчелистче не е изкривено и е с формата и размера на съседните две. Всички 6 венчелистчета са леко изострени и извити назад в края, тук-таме с леко накъдряне – типичната форма на хипеструм, макар и не най-любимата ми.

Красивите шарки на обратната страна на цветовете

Това, което обаче според мен прави Neon уникален е не цвета му, не консистенцията на цвета, не формата или големината, а невероятно ясно изразената шарка на задната част на венчелистчетата. Neon показва леко издължени цветове, по-скоро напомнящи за тромпет, отколкото за плоските цветове на холандските хибриди. Така се получава една изключително елегантна извивка на горните венчелистчета, когато човек погледне цвета от обратната страна. Това е характерно за всички тромпети и тромпетовидни сортове. Но не съм виждала друг сорт с толкова красива шарка, палитра на розовото и зеленото, в която всеки цвят се подрежда, сякаш странна дъга е нашарила иначе розовия цвят, при това с ясно открояващи се граници и линии, които допълнително издължават и оформят цвета…

Всъщност да си призная, за мен Neon е много по-красив, погледнат от обратната страна, отколкото фронтално

Саксията:

Първото, което правя винаги, е да подбера правилната саксия. Това разбира се е свързано първо с решението дали дадена луковица ще бъде посадена сама или в група. До миналата година предпочитах луковицата да бъде посадена сама, в отделна саксия, за да предпазвам всяка една от зарази, доколкото това е възможно при една голяма колекция. Това позволява и по-голяма свобода в начина и мястото на „излагане“ на разцъфналия амарилис. От миналата година прилагам и групово засаждане, но за него в следващата статия.

Ширина на саксията при първоначално засаждане

Саксията като ширина трябва да бъде малко по-голяма от луковицата – тоест когато луковицата бъде засадена, от нея до саксията би трябвало да има около 2-3 см. Това е така от една страна, защото стара теория твърди, че амарилисите обичат да са на тясно, а от друга страна – след първото засаждане и цъфтеж луковицата значително намалява обиколката си. Това е нормално, тъй като в професионалните разсадници е била обработвана с редица химикали, за да достигне максимален размер. Това не е възможно при домашни условия, а и тези условия в повечето случаи са далеч от перфектни. Но в това няма нищо лошо – след „свиването“ при първия цъфтеж следва период на усилена вегетация, през който луковицата ще възстановява обиколката си. И макар че най-вероятно никога няма да достигне първоначалния си размер, ако всяка година „наддава“ достатъчно, то и регулярно ще ни радва с цветовете си.

Ширина на саксията при пресаждане

В този смисъл, ако засаждам луковица, за която първият цъфтеж в домашни условия вече е преминал, мога да оставя и малко повече разстояние от нея до саксията – около 4 до 5 см. Така ще има място и за бъдещото нарастване.

Височина на саксията

По отношения на дълбочината на саксията – нещата са в полза на по-голямата дълбочина. Корените на амарилиса, които се появяват от основата на луковицата (basal plate) растат значително на дълбочина, като спирално се придвижват около стените на саксията (нещо продобно съм наблюдавала при корените на цимбидиумите при орхидеите). Колкото по-голяма дълбочина, толкова повече място за корените, толкова повече и по-силни корени, толкова по-голяма луковица, толкова по-големи цветове. Намирането на достатъчно дълбоки, за сметка на това сравнително тесни саксии поне за мен винаги е проблем. Затова общия принцип, който спазвам се височината на саксията да е поне с височината на луковицата – не е много добре, но това е масималното. Донякъде този проблем може да бъде компенсиран при груповото засаждане, което и ме накара все повече да залагам на него.

Керамична и пластмасова саксия

Саксията може да бъде както керамична, така и пластмасова. Аз лично предпочитам пластмасовите – първо са доста по-евтини, а при голяма колекция това си е много важно ; второ, са по-леки – това също е много важно за пренасянето наесен, когато започва покоя на луковиците. И трето – понеже съм любителка на реда и симетрията – с пластмасовите саксии е най-лесно да използваш винаги един и същи . Керамичните саксии също си имат своите предимства – много от холандските сортове хипеаструми са с толкова огромни цветове (особено кичестите), че често от тежестта си обръщат саксиите. Затова е добре саксията да не е много лека, за да балансира. Освен това безспорно керамичните саксии са много по-красиви и при правилно подбиране могат да допринесат значително за още по-красивия и впечатляващ вид на разцъфналия амарилис. Моето компромисно решение е използването на керамични саксии като кашпи по време на цъфтеж – поставям пластмасовата саксия в по-голяма керамична и така хем се получава красиво, хем запазвам баланса на тежестта, хем и след прецъфтяването мога да извадя пластмасовата саксия и да я разнасям където искам, а керамичната да използвам за следващия цъфнал амарилис.

Пластмасова саксия с 8 дупки за дренаж

Нещо изключително важно за саксиите е да имат добър дренаж. Освен допълнителния материал за дренаж, който се поставя на дъното, е много важно саксията да има достатъчно дупки и процепи, през които да се оттича водата (в това отношение керамичните саксии също губят, защото обикновено са само с една централна дупка, което води до значително задържане на вода). Аз лично предпочитам типа саксии, които са с 4 (за по-малките като размер) до 8-10 (за по-големите) дупки.

И още нещо за керамичните и пластмасовите саксии – на няколко години, амарилисите трябва да бъдат пресаждани. Никога не съм обичала този процес, защото според мен той докарва стрес на растението, но за съжаление е задължителен, защото луковицата или се заравя сама дълбоко в почвата, или напротив – излиза изцяло над нея, самата почва се изтощава и т.н. Та при пресаждането съм установила, че корените на амарилиса винага се движат по стените на саксията (навиват се около тях в плътна мрежа). Когато саксията е керамична, корените се прикрепят здраво за самите стени и е невъзможно да извадиш цялата топка от корени, без да ги разкъсаш (дори и да счупиш саксията). Това никога не се случва с пластмасовите саксии.

А колкото до това, че пластмасата се загрява и изстива много по-бързо от керамиката – да, за някои растения това може да е фатално, но за амарилисите дори е полезно. За тези растения температурната разлика е основният начин за стимулиране на цъфтеж, така че никога не съм имала притеснения, че корените могат да се преохладят или да се загреят прекалено много.

Отдавна се ядосвам, че американците някак успяват да се снабдят с поне някои афикански сортове, а ние, от другата страна на океана – изобщо. Ядосвам се и че има доста доставчици в e-bay, които предлагат недостижими за нас сортове, но не са склонни да изпращат международни пратки.

Alfresco

Но…все пак намерих един в щатския e-bay и на чудесна цена успях да си поръчам Trentino и няколко дни по-късно – Alfresco. Дълго се чудех дали да не опитам и с един Little Devil, но накрая реших, че ще изчакам да видя какво ще се случи с първите два. Но сега всичко е изчерпано…

За съжаление Trentino все още го няма и подозирам, че не е успял да премине препятствията на границите, но поне една хубава луковица Alfresco чака да бъде засадена у дома

Bogota

Bogota е един от любимите ми сортове. Дори не знаех, че толкова го харесвам, когато го поръчах преди два сезона от Royal Colors. Но виждайки цветовете, вече беше сред първите 7 в личната ми класация.

Миналата година, след горчивия ми опит с Ruby Mayer (който харесвам ужасно много, но загубих, а се оказа, че вече няма откъде да го намеря), си поръчах втора Bogota. Когато пристигна, някак си от само себе си си намери другарче по саксия – естествено Alfresco. Блестящо белите кичести цветове на този африкански сорт, със своята безупречна форма, представляваха чудесния фон за близкия до сибистер Bogota, с неговите изтънени извити венчелистчета и ясно изразени тичинки. Макар че като време не успяха да се засекат особено, все пак се получи чудесно цветно шоу.

Когато тази година започна приспиването обаче и двата се оказаха в на пръв поглед трагично състояние. Това особено се отнасяше за Bogota-та. Имаше загниване на шийката, петна по тялото на луковицата и дори не можех да си представя, какво се случва в основата. Все пак ми беше трудно да се разделя с нея и реших, че ще се пробвам да я спася в карантинни условия.

Загниване на вътрешния слой

Процедурата започна с обелването на 4-5 слоя и отрязване на шийката докато стигна до здраво. Това, което най-много ме притесняваше, беше, че след като обелих слоевете, които бяха загнили и станали на каша, стигнах до перфектно здрав слой, но когато погледнах луковицата отгоре – видях как няколко слоя по-навътре в перфектна елипса имаше още един слой, който беше черен и явно пихтиест. Това несъмнено говореше за червена ръжда, ако наистина и надолу слоят продължаваше в същия дух.

Почистих с ножа, доколкото можеше, поизрязах шийката дори повече, отколко позволява здравия разум. Почовърках и основата, изрязах сухите или загнили корени, но ми трябваше нещо повече от дезинфекция – опитах с елементарно прилагане на метода с топлата вода, просто колкото да не е без хич – пуснах топла вода, опитвайки температурата с ръка и оставих луковицата под струята за около 10 минути.

Елементарно третиране с топла вода

Последва дълго сушене „надолу с главата“, което не беше особено ефективно, тъй като вкъщи е хладно, а навън времето беше направо студено. Луковица стоя в банята да съхне около седмица.

Миналата седмица се загледах по-внимателно в нея и…изведнъж ми се стори, че на слабата светлина на двете лунички в банята, виждам подаващ се цвенос. Повторната проверка на светло, доказа наличието на истински цветонос, подаващ се между люспите (някъде около 3-4 слой отвън навътре). Луковицата не само, че не беше омекнала допълнително, а напротив – беше съвсем твърда и с няколко дебели живи корена.

Засаждането

В тези случаи, когато луковицата е здрава, макар и със зачатъци или остатъци от проблеми, най-доброто лечение винаги е да се върне обратно в почвата. Бързичко намерих малка саксия – значително по-малка от тази, в която беше и я засадих. Идеята ми е, да се върна към основополагащата теория, че амарилисите се нуждаят от малки саксии, които да ограничават растежа на корените, за да могат луковиците да наддават на диаметър.

Днес, вече четвърти ден в саксията, за първи път щастливата ми луковица получи мъничко водичка. Определено не съм любителка на моменталното поливане след засаждане – да не кажа, че при мен първото поливане често е в момента, когато цвеносът вече е достигнал 10-15 см. Но тази Bogota все пак беше засадена с живи корени, така че затова си позволих водичка малко по-рано. А и вкъщи работи парно…

4 дни по-късно

Цветоносът вече се показва, а луковицата изглежда все по-здрава. Дано да успея да спра болестта (все още смятам, че става дума за червена ръжда), пък следващото лято дано вече да имам решението за метода с топлата вода. А дотогава истински се надявам и на прекрасните цветове на този сорт.