Все още буйна зеленина на 07.11.2009

Наистина, на откритата ми южна тераса днес беше 19°C, но все пак такава буйна зеленина не само не е нормална, но и със сигурност пречи на луковиците и на бъдещия цъфтеж. Вярвам, че след един определен момент, въпреки че повечето хибриди се водят вечно зелени, вместо листата да изхранват луковицата се получава обратното – луковицата изхранва листата. Така се губи диаметър, а това влияе катастрофално на цъфтежа. Това особено важи, когато веднъж съм тръгнала да приспивам хипеаструмите, а те се инатят и не хвърлят листата си повече от месец.

И днес след поредния преглед и почистване на изсъхналите листа вече няма за кога да чакам естественото заспиване. Освен със спиране на поливането и подхранването, което се случва към края на септември, последната мярка, която ми остава е да подрежа листата. Някои напълно отричат рязането на листа, други са склонни да го приемат, а трети – като мен – са твърди привърженици. Откакто се занимавам с хипеаструми нямам случай, в който всичките ми питомци да са заспали нормално. Никога не са изхвърляли листата си сами, да не говорим това да се случи навреме (края на октомври). Затова винаги съм им помагала, тъй като държа на зимната почивка, дори при истински вечнозелените като Hippeastrum papilio.

Листата се отрязват през средата

Процедурата е съвсем проста: почиствам вече изсъхналите листа, а зелените прерязвам наполовина или дори по-ниско.

Това скъсяване на листата явно прекратява поне отчасти вегетацията и напомня на луковицата, че е време да се оттърве от листата и да се съсредоточи върху цветоносите, които би трябвало вече да са се формирали във вътрешността. Обикновено това се случва до седмица – две, когато листата са пожълтели, отделят се съвсем лесно от шийката на луковицата и растението е готово за зимната почивка.

Вече поредна година използвам този метод и определено съм доволна. От цялата ми колекция обикновено едва 3-4 амарилиса се сещат кога е времето за приспиване. Всички останали минават през подрязването на листата. А понякога дори се намират 3-4 луковици, които не разбират и от това напомняне, не изхрълят листата си, а напротив – изкарват нови през следващите 2 седмици. Ако това се случи, обикновено режа всички листа изцяло до шийката и веднага пренасям на хладно, за да форсирам още повече луковицата към забавяне на жизнените процеси.

Част от амарилисите след подрязване на листата

След няколкочасова работа резултатът е налице. Дори успях да прегледам състоянието на луковиците. Установих някои плашещи факти за любимите ми Alfresco и Bogota, които май ще бъдат поредните жертви на червената ръжда, но за сметка на това се възхитих от растежа на Flamingo Star и другарчетата му по саксия – но за това ще пиша друг път.

Това подрязване на листата прилагам и за другите кокичеви, които са част от колекцията ми и имат подобен на хипеаструмите режим – Crinum x powelii, Crinum x powelii alba, Amarcrinum howardii, Amarine tubergenii ‘Zwanenburg’, Sprekelia formosissima.

В края на цялото мероприятие останаха едва 4 амарилиса, които вероятно ще оставя на топло и няма да имат зимна почивка, с цел да понаедреят, дори това да е за сметка на цветоносите напролет – един от тях е Amico, на който много държа, тъй като е първият ми африкански хибрид.