Както винаги първи на тересата се озоваха прецъфтелите нови придобивки. Заради готовия форсаж те са първите, които цъфтят – дори още през ноември и декември-януари вече са с листа. Винаги се притеснявам най-много за тях, защото те имат да изкарат поне 3 месеца вътре. Тази година обмислям да запазя всички луковици и да не садя преди януари. Но това тепърва ще го решавам.

Смешното е, че последните, които тепърва събуждам, намериха своето местенце под 40-градусовото слънце с изглед към Витоша едва преди няколко дни. Това определено не е добре и се надявам догодина да съм по-организирана, защото тези луковици отдавна бяха започнали да изяждат запасите си и вместо да „надебеляват“, да „отслабват“, а няма и да имат достатъчно време да „наддадат“ обратно. Но…така се стекоха обстоятелствата.

И така, вече всички са навън, пречупените листа са пречупени, новите обаче са здрави. Изгорелите са много малко, то тая година толкова дъждове, че просто няма кога да изгорят. Но пък поне откъм поливане не могат да се оплачат Дано това да помогне на болните, а африканските да преживеят стреса и догодина да нацъфтят и всички да станат голееееееми и дебели

Ето ги и част от питомците в своята лятна къща, малко поочукани от града, който падна миналата седмица, но като цяло – свежарки