Exotic Star на балкона през май

Sweet Lilian и Exotic Star - споделят една саксия

Magic Green - радостта на този сезон, толкова отдавна не беше цъфтял

Apple Blossom - този хипеаструм никога не може да разочарова

Макар и с изгубен етикет, блестящият цвят на този хипеаструм е пленителен

Flamenco Queen - новата кралица, чиито пъпки са не по-малко красиви от отворения цвят

Наистина много цветове, изненадващи и не чак толкова. Но най-хубавото е, че шоуто не просто ще продължи, а като че ли тепърва предстои

Танцуващата кралица, Dancing Queen, е първият хипеаструм, който истински ме плени с чара си и завинаги „узурпира“ мястото си като мой аватар във форумите. И за да съм сигурна, че няма да загубя този сорт, този сезон се сдобих с още една луковица:

Белоснежната Ледена кралица, Ice Queen, от друга страна, е спираща дъха във всеки един момент. Дори и сега, като погледна снимките, имам чувството, че някъде и белите вълни на венчелистчетата й се крие шейната на Ледена кралица и всеки момент наоколо ще се посипят кубчета лед и смразеното сърце на Кайл. За мен „магнетизъм“ е думата, която най-точно описва този униклаен хипеаструм!

Този сезон към класната компaния на тези висшите дами се присъеди още една кралска особа – Flamenco Queen. Макар този хипеаструм да носи името „Кралица“, то определено си личи, че е кралица в една друга сфера За разлика от Dancing Queen и Ice Queen, Flamenco Queen e с прости цветове, едроцветен хибрид на Penning. Тази година за първи път се появи по каталозите, макар отдавна да е показан на сайта на Penning, но за съжаление аз така и не успях да направя хубава снимка на нито един от трите му цветоноса. Догодина се надявам още една от танцуващите благородни дами, този път кралица на фламенкото, да се включи в подобен пост

Афродита е и сред най-добре оформените кичести хибриди – още самата пъпка е изключително елеганта, като отварянето започва с леко повдигане на средната част на венчелистчето, която открива алената линия на picotee-то. Полека се отваря целия цвят, като венчелистчетата се изпъват назад, стигайки от изтънчен дъговиден силует за най-задните, през симетрично подреждане на средните, до ясно очертаващи зеления център предни венчелистчета.

Нежното розово, руменеещо в края на цвета единствено допълва изключителната красота на този кичест хибрид!

За мен Aphrodite е един от амарилисите, които истински заслужават името си – просто родена красавица!

NOID Novella, сезон 2009

Преди две години се сдобих с Novella от Eurobulb. На снимката изглеждаше прекрасно – бледо розово, с блестящи кристали по венчелистчетата… фееричен! Всичко вървеше по план, луковицата се развиваше добре, накрая цъфна, точно преди да замина нанякъде (не помня къде). Сдобих се с една бърза снимка… нямаше нищо общо с онази прекрасна снимка на сайта на Eurobulb. Но пък се случва снимките да не съответстват…никой друг не предлагаше този сорт….
Въпреки това при подготовката за този сезон сериозно се замислих дали все пак нямаше нещо объркано… и странно, въпреки че Novella по никакъв начин не отговаряше на критериите ми за „любим“ амарилис, някак си се амбицирах да си докажа, че не съм била права, като го пренебрегнах. Спомням си, че дори обяснявах на съфорумци, че не мога да разбера какво толкова му харесват, като дори Minerva изглежда по-добре.
И все пак … с поръчката от Eurobulb през лятото на 2009 година се сдобих с нова луковица. Този сорт беше хитът в общата поръчка – мисля, че нямаше човек, който да не го е поръчал. И аз също…
Луковиците, които пристигнаха бяха отлични. Аз самата имах поръчани доста сортове, сред тях и Tres Chic, който със самото си появяване предизвика торнадо от възхищение и някакси доминираше съзнанието на всички любители! Аз също се суетях основно покрай него, имах нова Bogota, която занимаваше сетивата ми и някакси пак подходих с пренебрежение. Посадих новата Novella някак на шега, дори не помня кога и с кого…при всички случаи делеше саксията с още два амарилиса. После я забравих… Но тя не ме беше забравила! След няколко седмици с изненада открих един нов, кристално розов цвят!

Novella, сезон 2010

Е това определено беше онази Novella!

Явно с първата наистина е имало проблем. Тя отново цъфтя и тази година, с огромни цветове, но в доста по-семпла разцветка. Сравнението говори само за себе си: при новата луковица нежно розовият цвят си беше на място, кристалчетата по венчелистчетата също, формата на цвета напълно отговаряше на описанието…

Мисля, че това е най-нежно розовия амарилис, който съм виждала. Определено не най-“розовият“ – и Susan, и Candy Floss, и още редица други имат онзи прекрасен слaдко-розов цвят, но нито един от тях не може да се похвали с кристалната нежност на Novella….

Въпреки това обаче тази година и неизвестният набеден за Novella (който според мен е някаква вариация на Minerva) изненада с големината, контраста на цветовете си и най-вече с издържливостта си – повече от 10 дни! Определено му се радвам…може да е незнаен, но и той се бори за място под слънцето и определено си заслужи място в титулярния състав на колекцията

Novella, сезон 2010

NOID Novella, сезон 2010

Колкото до самия Novella – определено си заслужава една по-обстойна статия…

Аз съм абсолютна привърженичка на покълването на семената на хипеаструмите във вода. И сега дори не се и замислих – винаги съм имала голям успех (над 80%) с този метод. Единственото, което ме бавеше, беше съдинката, в която да накисна семенцата така, че да не се опират едно в друго и да се появи мухъл. Накрая след голямо ровене реших, че най-подходящо за целта е горното капаче на кутийката от яйца (6 броя) – нито много голямо, така, че да ми пречи, нито много малко, така че семенцата да се опират едно в друго. Освен това не беше и твърде плитко, за да се изпарява водата много бързо, а и беше прозрачно, което позволява по-бързото и сигурно покълване. Изобщо идеалната кутийка.

семенцата на H. calyptratum са готови за покълване

Така след като намерих съдчето, напълних го до една трета с вода, сложих го на плота в кухнята, точно над парното, за да бъде все пак по-топличко и с трепет пристъпих към отварянето на пликчетата. След кратък размисъл реших все пак да опитам като за начало само с единия вид. Въпреки, че разумът ми говореше, че не трябва да почвам с най-желаният от мен и че ако има грешки е по-добре да опропастя някой друг вид, някак си без да искам ръцеде ми взеха пакетчето с H. calyptratum и след секунди семенцата бяха в дланта ми.

семенцата са вече накиснати

Преброих ги – точно 10, колкото трябваше да бъдат. На пипане изглеждаше, че вътре има ембриони, не са празни. Поне 8 от тях със сигуност имаха. За другите две, които бяха плоски, просто реших, че е нормално да няма- в края на краищата не може всички семена да са фертилни, така съм чела, а и така съм виждала от собствения си опит с опрашване на различни сортове… Въпреки това реших да накисна всичките – нищо не губех.

И така вечерта на 05.01.2010 започна животът на моите малки calyptratum-чета.

Следващите дни бяха доста мрачни, с ниски температури, навън валеше сняг, аз имах ужасно много работа, разболях и се и накакси не ми оставаше време да ги погледна. След 3-4 дни установих, че водата им се е изпарила и с ужас долях нова, надявайки се да не е било фатално. На следващия ден не можех да повярвам на очите си – 4 от семенцата бяха с ракъсани обвивки и от тях се подаваше малко коренче! На следващия ден това бяха вече 8 семенца, као при първите вече се забелязваще и ембрионалното листенце. Хвърчах от радост из къщи . Но истинската радост настъпи, когато в края на първата седмица видях, че не само 8 от семенцата са покълнали, но и двете, които мислях, че са празни също се канят да се разпукат! 10 от 10 – 100% кълняемост!!! Не съм очаквала такова нещо! Мауро, благодаря ти, нямаш представа колко радост внесе в моите градинарски напъни

Следващите две седмици бяха посветени на бавно, но сигурно нарастване. Листенцата се появиха и се издължиха до около 5-6 см. Малкото коренче на всички 10 семенца също беше налице. Постепенно хранителните запаси на семенцето се изчерпваха, а миниатюрните луковички лееекичко напълняха. На 29.01.2010 мъниците вече изглеждаха така:

семенцата на 24 дни (29.01.2010)

ембрионалните листенца са вече над 5 см

Готови за засаждане

Реших да заложа на нова купена почва, макар и от по-обикновената. Не ми се искаше още в началото да ги заразя с червена ръжда чрез субстрата, с който разполагах. Така на 07.02.2010 вече бях подготвила материалите и с бойна крачка се запътих към балкона, където щеше да се проведе операцията.

Засаждането

По стандартния метод сложих дренаж, напълних саксията със субстрат, само че този път до горе, взех една малка клечка и започнах. Оформях дупчица в почвата с  клечката, вземах по едно малко растенийце от паничката, поставах внимателно коренчето в дупчицата така, че люспичката от семенцето да легне върху почвата, след това леко затъквах почвата с показалец…И така 10 пъти. След по-малко от 15 минути всички 10 мъника имаха своето място в саксийката. Настъпи най-важният момент, в който растенийцата трябваше да бъдат поляти, не заради нещо друго, а за да се слегне почвата около тях и да ги закрепи. това е много деликатно занимание, защото и най-малкото разместване на почвата около нежните коренчета и ембрионалните листенца може да предизвика пречупването им. Избрах да заложа на сигурното, като едновременно с поливането приложих и малко дезинфекция – направих лек разтвор на акарицид в пръскачката и лекично, на най-ситната стуйка, напръсках повърхността на саксийката. Така имах двойно действие като за начало, а след няколко дни щях и внимателно да полея с чиста вода.

вече засадените 10 семенца H. calypratum

Последното нещо, което трябваше да направя, беше да сложа табелката с надписа – реших да използвам оригиналната като за начало, защото на нея беше записано кога са накиснати семента – единствено добавих дата на засаждането.

Днес, след 3 седмици, малките Hippeastrum calyptratum вече изглеждат така:

Hippeastrum calyptratum на 3 седмици

Остава дългото чакане Не вярвам да видя цвят преди да са минали поне 4 години, но кой знае… Дано да са по-малко

Hippeastrum Neon

Малкият сладък Neon е една от новите ми придобивки от Royal Colors и първият цъфтял за сезон 2009 – 2010 . След кратко ровене из интернет установих, че това е един от новите сортове, регистриран от Van Geest, на когото принадлежат и т.нар. breeders rights. Класифициран е като Midi, тоест среден размер цвят (до 13 см), с цветонос до 55 см, изключително подходящ за саксийно отглеждане. Тъжното е, че както често се случва напоследък, новите сортове се появяват първо отвъд окена  – любителите на амарилиси в САЩ се радваха на този сорт още сезон 2008-2009, докато в Европа го предлага единствено Royal Colors при това едва сега. (Така беше и с Evergreen през сезон 2007-2008) Както обикновено има разминаване в наименованието, макар и съвсем леко този път – в САЩ Neon е извествен като Neon Rose, което според мен по-скоро иска да покаже цвета му. Все пак Van Geest го посочват като Neon, така че предпочитам да си се придържам към европейското официално наименование.

Луковица на Neon

Луковицата е средно голяма, сплескана, с ясно изразена шийка. Тази форма явно е много стабилна (за разлика от формата при някои други сортове, като Novella например), защото всички луковици Neon, които получихме с есенната поръчка от Royal Colors във форума, изглеждаха еднакво.

Букетът от цветове на Neon

Това, което установих при мен е, че Neon наистина цъфти като Midi и цветовете му не превишават указаните 13 см. За сметка на това обаче цъфтя с два цветоноса, които отвориха цветове едновременно, всеки с по 6 (!) цвята. Нито един от тях не загуби своята естетическа стойност, както често се случва при едроцъфтящите сортове, които ако имат повече от 4 цвята на цветоноса, се сбутват, притискат и огъват, което пречи на истинаската феерия на цветовете.

Цветът на Neon, според регистъра е розов (rose). Според мен – направо си е класическо бонбонено розово. Но разликата с обикновените розови хибриди е консистенцията на цвета – той не е плътен и искрящ, а по-скоро леко матов и „разпръснат“ подобно на Santa Cruz (макар и не чак толкова ясно изразено както при червения си братовчед). Има ясно очертана звезда, която в основата си е зелена, а краищата и са бели и достигат като тънки линии до върховете на венчелистчетата.

Santa Cruz (вляво) и Neon (вдясно) - сходна консистенция на цветовете

Страхотно ми харесват тичинките на Neon – компактно оформени 6 броя в близост до близалцето, което е с около 1/4 по-дълго, а като цяло групата е „по-удължена“ от цвета, тоест погледната в профил ясно се вижда. Това е моята любима структура, силно характерна за mini и midi сортовете.

Венчелистчетата на този нов сорт също са красиво подредени и съразмерни – долните две са малко по-големи от горните две, като единствено централното долно венчелистче е значително по-стеснено, което го кара да прилича на езиче. Аз лично бих се радвала да е малко по-широко, придавайки истинска звездовидна форма на цвета, но и така е добре, като се има предвид, че горното централно венчелистче не е изкривено и е с формата и размера на съседните две. Всички 6 венчелистчета са леко изострени и извити назад в края, тук-таме с леко накъдряне – типичната форма на хипеструм, макар и не най-любимата ми.

Красивите шарки на обратната страна на цветовете

Това, което обаче според мен прави Neon уникален е не цвета му, не консистенцията на цвета, не формата или големината, а невероятно ясно изразената шарка на задната част на венчелистчетата. Neon показва леко издължени цветове, по-скоро напомнящи за тромпет, отколкото за плоските цветове на холандските хибриди. Така се получава една изключително елегантна извивка на горните венчелистчета, когато човек погледне цвета от обратната страна. Това е характерно за всички тромпети и тромпетовидни сортове. Но не съм виждала друг сорт с толкова красива шарка, палитра на розовото и зеленото, в която всеки цвят се подрежда, сякаш странна дъга е нашарила иначе розовия цвят, при това с ясно открояващи се граници и линии, които допълнително издължават и оформят цвета…

Всъщност да си призная, за мен Neon е много по-красив, погледнат от обратната страна, отколкото фронтално