Hippeastrum Neon

Малкият сладък Neon е една от новите ми придобивки от Royal Colors и първият цъфтял за сезон 2009 – 2010 . След кратко ровене из интернет установих, че това е един от новите сортове, регистриран от Van Geest, на когото принадлежат и т.нар. breeders rights. Класифициран е като Midi, тоест среден размер цвят (до 13 см), с цветонос до 55 см, изключително подходящ за саксийно отглеждане. Тъжното е, че както често се случва напоследък, новите сортове се появяват първо отвъд окена  – любителите на амарилиси в САЩ се радваха на този сорт още сезон 2008-2009, докато в Европа го предлага единствено Royal Colors при това едва сега. (Така беше и с Evergreen през сезон 2007-2008) Както обикновено има разминаване в наименованието, макар и съвсем леко този път – в САЩ Neon е извествен като Neon Rose, което според мен по-скоро иска да покаже цвета му. Все пак Van Geest го посочват като Neon, така че предпочитам да си се придържам към европейското официално наименование.

Луковица на Neon

Луковицата е средно голяма, сплескана, с ясно изразена шийка. Тази форма явно е много стабилна (за разлика от формата при някои други сортове, като Novella например), защото всички луковици Neon, които получихме с есенната поръчка от Royal Colors във форума, изглеждаха еднакво.

Букетът от цветове на Neon

Това, което установих при мен е, че Neon наистина цъфти като Midi и цветовете му не превишават указаните 13 см. За сметка на това обаче цъфтя с два цветоноса, които отвориха цветове едновременно, всеки с по 6 (!) цвята. Нито един от тях не загуби своята естетическа стойност, както често се случва при едроцъфтящите сортове, които ако имат повече от 4 цвята на цветоноса, се сбутват, притискат и огъват, което пречи на истинаската феерия на цветовете.

Цветът на Neon, според регистъра е розов (rose). Според мен – направо си е класическо бонбонено розово. Но разликата с обикновените розови хибриди е консистенцията на цвета – той не е плътен и искрящ, а по-скоро леко матов и „разпръснат“ подобно на Santa Cruz (макар и не чак толкова ясно изразено както при червения си братовчед). Има ясно очертана звезда, която в основата си е зелена, а краищата и са бели и достигат като тънки линии до върховете на венчелистчетата.

Santa Cruz (вляво) и Neon (вдясно) - сходна консистенция на цветовете

Страхотно ми харесват тичинките на Neon – компактно оформени 6 броя в близост до близалцето, което е с около 1/4 по-дълго, а като цяло групата е „по-удължена“ от цвета, тоест погледната в профил ясно се вижда. Това е моята любима структура, силно характерна за mini и midi сортовете.

Венчелистчетата на този нов сорт също са красиво подредени и съразмерни – долните две са малко по-големи от горните две, като единствено централното долно венчелистче е значително по-стеснено, което го кара да прилича на езиче. Аз лично бих се радвала да е малко по-широко, придавайки истинска звездовидна форма на цвета, но и така е добре, като се има предвид, че горното централно венчелистче не е изкривено и е с формата и размера на съседните две. Всички 6 венчелистчета са леко изострени и извити назад в края, тук-таме с леко накъдряне – типичната форма на хипеструм, макар и не най-любимата ми.

Красивите шарки на обратната страна на цветовете

Това, което обаче според мен прави Neon уникален е не цвета му, не консистенцията на цвета, не формата или големината, а невероятно ясно изразената шарка на задната част на венчелистчетата. Neon показва леко издължени цветове, по-скоро напомнящи за тромпет, отколкото за плоските цветове на холандските хибриди. Така се получава една изключително елегантна извивка на горните венчелистчета, когато човек погледне цвета от обратната страна. Това е характерно за всички тромпети и тромпетовидни сортове. Но не съм виждала друг сорт с толкова красива шарка, палитра на розовото и зеленото, в която всеки цвят се подрежда, сякаш странна дъга е нашарила иначе розовия цвят, при това с ясно открояващи се граници и линии, които допълнително издължават и оформят цвета…

Всъщност да си призная, за мен Neon е много по-красив, погледнат от обратната страна, отколкото фронтално

Общ изглед на луковицата

Луковицата на амарилиса е с различна големина. Естествените видове са с луковици с обиколка не повече от 10-12 см, а понякога и по-малки. Малко по-големи са луковиците на африканските сортове, а холандските сортове достигат до 40 см и отгоре в обиколка. Кoлкото по-голяма е луковицата, толкова повече цветоноси вероятно ще има растението.

Формата на луковицата също може да бъде различна – кръгла, силно издължена, сферична, елипсовидна. Всичко зависи от сорта, съответно вида. Големината и формата на луковиците са толкова разнообразни и интересни, че заслужават съвсем отделен пост. Този е посветен изключително на структурата на луковицата.

Слоеве на луковицата - напречен срез

Хипеаструмът има луковица много подобна на лука. Често колеги и приятели, като ме видят с поредната доза нови луковици се шегуват, че пак съм си купила няколко килограма лук . И наистина – цялата луковица е изградена от слоеве тъкан, в която се натрупват хранителнителни вещества. Тези хранителни вещества позволяват на растението да цъфти, без да се е вкоренило добре, а дори и без изобщо да е засадено.

Слоеве на луковицата

Един слой от луковицата жевее обикновено около сезон, сезон и половина. С остаряването му хранителните вещества се изчерпват, той престава да акумулира нови и постепенно изсъхва, като придобива нова функция, а именно – защитна. Най-външните слоеве на луковицата са точно такива изсъхнали, приличащи на тънка хартия. Докато отмрат напълно, те защитават луковицата от вредните климатични влияния (прекалено силна светлина или студ) или механични повреди.

Често когато човек купи нова луковица, се поддава на желанието да „обели“ тези слоеве. Аз лично не съм голяма привърженичка на „беленето“ и то точно защото това намалява защитните способности на луковицата. От друга страна, прекалено многото такива слоеве спомагат за задържане на вода и водят до изгниване на луковицата в последствие или пък стават дом на редица вредители. Също така само обелването на старите слоеве и достигането до същинските хранителни слоеве може да покаже дали луковицата има проблем с червената ръжда или нещо друго подобно.

Слоеве на луковицата - "обелване"

Като нещо средно между пълното „обелване“ и оставянето на луковицата така, както е пристигнала, аз лично предпочитам да махна голямата част от старите слоеве, така че да мога да видя как изглежда самата луковица, като все пак оставям последните един или два защитни слоя.

Независимо дали ще бъде изцяло обелена или не съвсем хранителните слоеве на здравата луковица трябва да имат зелен цвят. Понякога е възможно след дълго пътуване или изобщо някакви физически наранявания или пък излагане на неблагоприятни климатични условия луковицата да има леки червени петна или да е порозовяла. Това е нормално и е следствие от секретирането на Ca++ йони в клетките на растението, чиято цел най-общо е да повишат защитните способности на растението и да спомогнат за бързото му възстановяване от неблагоприятното влияние.

Червеното оцветяване обаче много често е признак за червената ръжда, която се причинява от Stagonospora curtsii (все още нелечима гъбична инфекция, въпреки някои сравнително добри резултати при определено третиране). За да е сигурно, че луковицата е здрава, тя трябва да бъде суха и твърда на пипане. Меките тъмночервени петна, които често са „лигави“ (влажни при докосване, люспата се размива и разпада при леко потъркване) говорят за сигурна зараза с червена ръжда.

Базална основа и корени

Всички люспи на луковицата на амарилиса са скрепени в долната си част към базалната основа (basal plate). От тази основа се появяват новите корените след засаждане. Всяка нова луковица, която не е засадена, има своите стари корени. Голяма част от тях са сухи, тънки коренчета. Няколко от корените обикновено са доста по-дебели и „сочни“. Именно те са живите корени на луковицата и трябва да останат при засаждането й. Тънките, сухи коренчета, колкото и дълги да са те, са отмрели и трябва да бъдат отстранени. Аз лично никога не режа тези коренчета, а просто ги „издърпвам“ рязко и те се отделят от базалната основа. Така от една луковица с голямо кълбо корени е възможно да останат само един или два корена. Това не е притеснително, а дори полезно за луковицата, тъй като 99% от корените са с кратък живот от по един сезон. Следващия сезон тя ще пусне нови корени и отново ще се закрепи здраво в почвата и ще се храни пълноценно.

Шийка на луковицата

В горната част на луковицата се намира „шийката“. Тя може да е ясно изразена (H. Splash) или да няма ясна граница между нея и луковицата (H. Sweet Nymph, H. Novella). При всички случаи шийката трябва да бъде внимателно прегледата и почистена, защото това е едно от най-слабите места на амарилиса. Именно там най-лесно могат да се видят последиците от евентуални заболявания. Там най-лесно може да се стригне до загниване в случай, че старите люспи задържат вода. Затова независимо дали е първо засаждане на луковицата или тепърва ще бъде приспивана за следващия сезон, аз предпочитам дълбоко изрязване на остатъците от листа и люспи – толкова ниско, колкото е необходимо, за да се види здрава, плътна хранителна тъкан. Това, разбира се, трябва да става много внимателно при новите луковици, защото е силно вероятно да се засегне току що появил се цветонос или дори повече цветоноси.

Все още буйна зеленина на 07.11.2009

Наистина, на откритата ми южна тераса днес беше 19°C, но все пак такава буйна зеленина не само не е нормална, но и със сигурност пречи на луковиците и на бъдещия цъфтеж. Вярвам, че след един определен момент, въпреки че повечето хибриди се водят вечно зелени, вместо листата да изхранват луковицата се получава обратното – луковицата изхранва листата. Така се губи диаметър, а това влияе катастрофално на цъфтежа. Това особено важи, когато веднъж съм тръгнала да приспивам хипеаструмите, а те се инатят и не хвърлят листата си повече от месец.

И днес след поредния преглед и почистване на изсъхналите листа вече няма за кога да чакам естественото заспиване. Освен със спиране на поливането и подхранването, което се случва към края на септември, последната мярка, която ми остава е да подрежа листата. Някои напълно отричат рязането на листа, други са склонни да го приемат, а трети – като мен – са твърди привърженици. Откакто се занимавам с хипеаструми нямам случай, в който всичките ми питомци да са заспали нормално. Никога не са изхвърляли листата си сами, да не говорим това да се случи навреме (края на октомври). Затова винаги съм им помагала, тъй като държа на зимната почивка, дори при истински вечнозелените като Hippeastrum papilio.

Листата се отрязват през средата

Процедурата е съвсем проста: почиствам вече изсъхналите листа, а зелените прерязвам наполовина или дори по-ниско.

Това скъсяване на листата явно прекратява поне отчасти вегетацията и напомня на луковицата, че е време да се оттърве от листата и да се съсредоточи върху цветоносите, които би трябвало вече да са се формирали във вътрешността. Обикновено това се случва до седмица – две, когато листата са пожълтели, отделят се съвсем лесно от шийката на луковицата и растението е готово за зимната почивка.

Вече поредна година използвам този метод и определено съм доволна. От цялата ми колекция обикновено едва 3-4 амарилиса се сещат кога е времето за приспиване. Всички останали минават през подрязването на листата. А понякога дори се намират 3-4 луковици, които не разбират и от това напомняне, не изхрълят листата си, а напротив – изкарват нови през следващите 2 седмици. Ако това се случи, обикновено режа всички листа изцяло до шийката и веднага пренасям на хладно, за да форсирам още повече луковицата към забавяне на жизнените процеси.

Част от амарилисите след подрязване на листата

След няколкочасова работа резултатът е налице. Дори успях да прегледам състоянието на луковиците. Установих някои плашещи факти за любимите ми Alfresco и Bogota, които май ще бъдат поредните жертви на червената ръжда, но за сметка на това се възхитих от растежа на Flamingo Star и другарчетата му по саксия – но за това ще пиша друг път.

Това подрязване на листата прилагам и за другите кокичеви, които са част от колекцията ми и имат подобен на хипеаструмите режим – Crinum x powelii, Crinum x powelii alba, Amarcrinum howardii, Amarine tubergenii ‘Zwanenburg’, Sprekelia formosissima.

В края на цялото мероприятие останаха едва 4 амарилиса, които вероятно ще оставя на топло и няма да имат зимна почивка, с цел да понаедреят, дори това да е за сметка на цветоносите напролет – един от тях е Amico, на който много държа, тъй като е първият ми африкански хибрид.

Hippeastrum reticulatum

Мисля си, да не приспивам този сладур и да го оставя да се развива на сравнително по-топло вкъщи, дано да отрасне и скоро да зацъфти…

Истински не мога да се нарадвам

Обаче сега се заглеждам – като че ли е отпаднал безплатния транспорт… Което ще доведе май до същите разходи за нас, като купуващи.

Тепърва ще видим, до октомри има още доста време.

Както винаги първи на тересата се озоваха прецъфтелите нови придобивки. Заради готовия форсаж те са първите, които цъфтят – дори още през ноември и декември-януари вече са с листа. Винаги се притеснявам най-много за тях, защото те имат да изкарат поне 3 месеца вътре. Тази година обмислям да запазя всички луковици и да не садя преди януари. Но това тепърва ще го решавам.

Смешното е, че последните, които тепърва събуждам, намериха своето местенце под 40-градусовото слънце с изглед към Витоша едва преди няколко дни. Това определено не е добре и се надявам догодина да съм по-организирана, защото тези луковици отдавна бяха започнали да изяждат запасите си и вместо да „надебеляват“, да „отслабват“, а няма и да имат достатъчно време да „наддадат“ обратно. Но…така се стекоха обстоятелствата.

И така, вече всички са навън, пречупените листа са пречупени, новите обаче са здрави. Изгорелите са много малко, то тая година толкова дъждове, че просто няма кога да изгорят. Но пък поне откъм поливане не могат да се оплачат Дано това да помогне на болните, а африканските да преживеят стреса и догодина да нацъфтят и всички да станат голееееееми и дебели

Ето ги и част от питомците в своята лятна къща, малко поочукани от града, който падна миналата седмица, но като цяло – свежарки

Чудя се да се радвам ли, да плача ли…Южноафрикански хибриди няма – за това определено ще плача. Нови попълнения има – това ме радва, част от „новите“ попълнения вече присъстват в колекцията ми – това ме забавлява.

Не мога да си обясня, защо RC едва сега пускат White Nymph, при положение, че повечето доставчици я включиха в каталога си още преди поне два сезона. На всичкото отгоре този хибрид отпределено е inferior („нисш“ да го наречем на български) и до голяма степен според мен разваля имиджа на Нимфите. Снимката на сайта определено е на Вижън, но по никакъв начин не отразява истинския облик на Бялата нимфа, която в никакъв случай не е бяла и е много далеч от тези подредени венчелистчета, представляващи истинския кичест хибрид. White Nymph често е далеч дори от полукичест такъв, на всичкото отгоре винаги е с остатъчно червено оцветяване и като цяло не прави особено добро впечатление.

Другото весело попълнение е изумителния Splash. С него обаче в България май можем да се похвалим доста хора – този красавец беше от новите попълнения за миналия сезон на Eurobulb и мисля не остана някой от форума, че и доста друг народ, който да не е въздишал по него, да не го е поръчал и да не се е радвал на възхищението на всички, видели го на живо или дори само на снимка. Виждам в американските форуми, че явно това е техният първи досег с тази прелест, което ме навежда на веселата мисъл, че този път не ние ще ги стигаме американците, а май те нас ще гонят

Същото е и положението с Evergreen, който вкъщи се подвизава вече втори сезон, а от миналата есен е и доста масов сред любителите на хипеаструми в  България.

За Tosca с гордост можем да заявим, че вече сме виждали на живо у дома странно-керемидено-червените цветове на сравнително къси за големината си дръжки. Амарилисът, спечелил едно от първите места на изложението в Keukenhof през пролетта на 2008, беше предложен за първи път ексклузивно на редовните клиенти на RC в България, чрез поръчките, които организирам,  в края на миналия сезон и сега  сме горди притежатели на този бих казала странен амарилис („странен“ според мен и определено се каня да посветя самостоятелен пост на този нов хибрид).

Със сигурност ме радва наличието сред новите предложения на Cherry Nymph и Pink Nymph. Съчетани с новото предложение на Eurobulb – Sweet Nymph, определено ще бъдат експериментът на сезона. Като че ли от RC са прочели мечтите ми за сравнение на точно тези хибриди в първата част на „Сезон 2009-2010 е открит – кои са новите попълнения?“

Интересно ми е, че както и при Eurobulb, и при RC новите попълнения са основно от регистрациите на van Geest. Тепърва обаче ще разследвам статуса на Mega Star, Luna и Neon, който някак си подозрително ми прилича на Estella…