Аз съм абсолютна привърженичка на покълването на семената на хипеаструмите във вода. И сега дори не се и замислих – винаги съм имала голям успех (над 80%) с този метод. Единственото, което ме бавеше, беше съдинката, в която да накисна семенцата така, че да не се опират едно в друго и да се появи мухъл. Накрая след голямо ровене реших, че най-подходящо за целта е горното капаче на кутийката от яйца (6 броя) – нито много голямо, така, че да ми пречи, нито много малко, така че семенцата да се опират едно в друго. Освен това не беше и твърде плитко, за да се изпарява водата много бързо, а и беше прозрачно, което позволява по-бързото и сигурно покълване. Изобщо идеалната кутийка.

семенцата на H. calyptratum са готови за покълване

Така след като намерих съдчето, напълних го до една трета с вода, сложих го на плота в кухнята, точно над парното, за да бъде все пак по-топличко и с трепет пристъпих към отварянето на пликчетата. След кратък размисъл реших все пак да опитам като за начало само с единия вид. Въпреки, че разумът ми говореше, че не трябва да почвам с най-желаният от мен и че ако има грешки е по-добре да опропастя някой друг вид, някак си без да искам ръцеде ми взеха пакетчето с H. calyptratum и след секунди семенцата бяха в дланта ми.

семенцата са вече накиснати

Преброих ги – точно 10, колкото трябваше да бъдат. На пипане изглеждаше, че вътре има ембриони, не са празни. Поне 8 от тях със сигуност имаха. За другите две, които бяха плоски, просто реших, че е нормално да няма- в края на краищата не може всички семена да са фертилни, така съм чела, а и така съм виждала от собствения си опит с опрашване на различни сортове… Въпреки това реших да накисна всичките – нищо не губех.

И така вечерта на 05.01.2010 започна животът на моите малки calyptratum-чета.

Следващите дни бяха доста мрачни, с ниски температури, навън валеше сняг, аз имах ужасно много работа, разболях и се и накакси не ми оставаше време да ги погледна. След 3-4 дни установих, че водата им се е изпарила и с ужас долях нова, надявайки се да не е било фатално. На следващия ден не можех да повярвам на очите си – 4 от семенцата бяха с ракъсани обвивки и от тях се подаваше малко коренче! На следващия ден това бяха вече 8 семенца, као при първите вече се забелязваще и ембрионалното листенце. Хвърчах от радост из къщи . Но истинската радост настъпи, когато в края на първата седмица видях, че не само 8 от семенцата са покълнали, но и двете, които мислях, че са празни също се канят да се разпукат! 10 от 10 – 100% кълняемост!!! Не съм очаквала такова нещо! Мауро, благодаря ти, нямаш представа колко радост внесе в моите градинарски напъни

Следващите две седмици бяха посветени на бавно, но сигурно нарастване. Листенцата се появиха и се издължиха до около 5-6 см. Малкото коренче на всички 10 семенца също беше налице. Постепенно хранителните запаси на семенцето се изчерпваха, а миниатюрните луковички лееекичко напълняха. На 29.01.2010 мъниците вече изглеждаха така:

семенцата на 24 дни (29.01.2010)

ембрионалните листенца са вече над 5 см

Готови за засаждане

Реших да заложа на нова купена почва, макар и от по-обикновената. Не ми се искаше още в началото да ги заразя с червена ръжда чрез субстрата, с който разполагах. Така на 07.02.2010 вече бях подготвила материалите и с бойна крачка се запътих към балкона, където щеше да се проведе операцията.

Засаждането

По стандартния метод сложих дренаж, напълних саксията със субстрат, само че този път до горе, взех една малка клечка и започнах. Оформях дупчица в почвата с  клечката, вземах по едно малко растенийце от паничката, поставах внимателно коренчето в дупчицата така, че люспичката от семенцето да легне върху почвата, след това леко затъквах почвата с показалец…И така 10 пъти. След по-малко от 15 минути всички 10 мъника имаха своето място в саксийката. Настъпи най-важният момент, в който растенийцата трябваше да бъдат поляти, не заради нещо друго, а за да се слегне почвата около тях и да ги закрепи. това е много деликатно занимание, защото и най-малкото разместване на почвата около нежните коренчета и ембрионалните листенца може да предизвика пречупването им. Избрах да заложа на сигурното, като едновременно с поливането приложих и малко дезинфекция – направих лек разтвор на акарицид в пръскачката и лекично, на най-ситната стуйка, напръсках повърхността на саксийката. Така имах двойно действие като за начало, а след няколко дни щях и внимателно да полея с чиста вода.

вече засадените 10 семенца H. calypratum

Последното нещо, което трябваше да направя, беше да сложа табелката с надписа – реших да използвам оригиналната като за начало, защото на нея беше записано кога са накиснати семента – единствено добавих дата на засаждането.

Днес, след 3 седмици, малките Hippeastrum calyptratum вече изглеждат така:

Hippeastrum calyptratum на 3 седмици

Остава дългото чакане Не вярвам да видя цвят преди да са минали поне 4 години, но кой знае… Дано да са по-малко

Hippeastrum Neon

Малкият сладък Neon е една от новите ми придобивки от Royal Colors и първият цъфтял за сезон 2009 – 2010 . След кратко ровене из интернет установих, че това е един от новите сортове, регистриран от Van Geest, на когото принадлежат и т.нар. breeders rights. Класифициран е като Midi, тоест среден размер цвят (до 13 см), с цветонос до 55 см, изключително подходящ за саксийно отглеждане. Тъжното е, че както често се случва напоследък, новите сортове се появяват първо отвъд окена  – любителите на амарилиси в САЩ се радваха на този сорт още сезон 2008-2009, докато в Европа го предлага единствено Royal Colors при това едва сега. (Така беше и с Evergreen през сезон 2007-2008) Както обикновено има разминаване в наименованието, макар и съвсем леко този път – в САЩ Neon е извествен като Neon Rose, което според мен по-скоро иска да покаже цвета му. Все пак Van Geest го посочват като Neon, така че предпочитам да си се придържам към европейското официално наименование.

Луковица на Neon

Луковицата е средно голяма, сплескана, с ясно изразена шийка. Тази форма явно е много стабилна (за разлика от формата при някои други сортове, като Novella например), защото всички луковици Neon, които получихме с есенната поръчка от Royal Colors във форума, изглеждаха еднакво.

Букетът от цветове на Neon

Това, което установих при мен е, че Neon наистина цъфти като Midi и цветовете му не превишават указаните 13 см. За сметка на това обаче цъфтя с два цветоноса, които отвориха цветове едновременно, всеки с по 6 (!) цвята. Нито един от тях не загуби своята естетическа стойност, както често се случва при едроцъфтящите сортове, които ако имат повече от 4 цвята на цветоноса, се сбутват, притискат и огъват, което пречи на истинаската феерия на цветовете.

Цветът на Neon, според регистъра е розов (rose). Според мен – направо си е класическо бонбонено розово. Но разликата с обикновените розови хибриди е консистенцията на цвета – той не е плътен и искрящ, а по-скоро леко матов и „разпръснат“ подобно на Santa Cruz (макар и не чак толкова ясно изразено както при червения си братовчед). Има ясно очертана звезда, която в основата си е зелена, а краищата и са бели и достигат като тънки линии до върховете на венчелистчетата.

Santa Cruz (вляво) и Neon (вдясно) - сходна консистенция на цветовете

Страхотно ми харесват тичинките на Neon – компактно оформени 6 броя в близост до близалцето, което е с около 1/4 по-дълго, а като цяло групата е „по-удължена“ от цвета, тоест погледната в профил ясно се вижда. Това е моята любима структура, силно характерна за mini и midi сортовете.

Венчелистчетата на този нов сорт също са красиво подредени и съразмерни – долните две са малко по-големи от горните две, като единствено централното долно венчелистче е значително по-стеснено, което го кара да прилича на езиче. Аз лично бих се радвала да е малко по-широко, придавайки истинска звездовидна форма на цвета, но и така е добре, като се има предвид, че горното централно венчелистче не е изкривено и е с формата и размера на съседните две. Всички 6 венчелистчета са леко изострени и извити назад в края, тук-таме с леко накъдряне – типичната форма на хипеструм, макар и не най-любимата ми.

Красивите шарки на обратната страна на цветовете

Това, което обаче според мен прави Neon уникален е не цвета му, не консистенцията на цвета, не формата или големината, а невероятно ясно изразената шарка на задната част на венчелистчетата. Neon показва леко издължени цветове, по-скоро напомнящи за тромпет, отколкото за плоските цветове на холандските хибриди. Така се получава една изключително елегантна извивка на горните венчелистчета, когато човек погледне цвета от обратната страна. Това е характерно за всички тромпети и тромпетовидни сортове. Но не съм виждала друг сорт с толкова красива шарка, палитра на розовото и зеленото, в която всеки цвят се подрежда, сякаш странна дъга е нашарила иначе розовия цвят, при това с ясно открояващи се граници и линии, които допълнително издължават и оформят цвета…

Всъщност да си призная, за мен Neon е много по-красив, погледнат от обратната страна, отколкото фронтално

А цялата история всъщност е свързана с този уникален хипеаструм – Hippeastrum calyptratum. През годините къде ли не съм търсила, какво ли не съм правила, за да се сдобия с луковица или поне семена. И никога не съм успявала… всъщност мисля, че в Европа са много малко притежателите на това бижу. И понеже сега отново сме в сезона на амарилисите, нещо отвътре ме подтикна отново да се поровя в интернет. И този път, някакси между другото, попаднах на Мауро. Мауро е от Бразилия – родината на Hippeastrum calyptratum, започнал е с отглеждането на орхидеи още съвсем малък и постепенно хобито му се превърнало в професия (какъв щастливец!), интересите му се разраснали, семейство Кокичеви станали следващите му любимци (каква ирония – а при мен стана точно обратното) и се посветил на опазването на флората в Бразилия. А Бразилия е родината на хипеаструмите – повече от половината идентифицирани видове са родом от там.

Та се оказа, че Мауро разполага с пресни семена на моята мечта – пеперудения хипеаструм, както и на още няколко любимци. Оказа се и че може да ми изпрати от тях на сравнително поносима цена, а и с разплащането нямаше да има проблеми…Някак си само за няколко дни бяхме уточнили всичко и след по-малко от 10 дни, на 26.11.2009, получих мейл, че моите семенца бодро пътуват през океана.

Пратката от Бразилия

И така започна истинското треперене. Като знаеш, че си намерил това, което искаш, уредил си всички подробности и си направил всичко, което зависи от теб и просто трябва да седиш и да чакаш, да стискаш палци дали все пак пощите и митниците няма да сложат прът в колелата на каручката, е това винаги ми е било най-ужасното нещо! А трябваше да почакам доста и да потреперя още повече – Бразилия е далеч, доста пощи ще са намесени, пакетчето е малко … точно като да се загуби. И на всичкото отгоре недай си боже някой митнически служител, дето не е много запознат с фитосанитарните изисквания, позволяващи изпращането на тези семена, да се вторачи в съдържанието…и семенцата ми никога нямаше да видят бял свят…

Но явно този път звездите се подредиха както трябва В началото на седмицата на бюрото в офиса ми, под зоркия ми радостен поглед, се мъдреше не чак толкова малкото пликче с балончета, облепено с какви ли не марки, а вътре в него – чудесно опаковани и надписани бяха семенцата на бразилските бижута.

Бразилски видови хипеаструми

Та така – вече съм горда притежателка на 4 вида (естествени) хипеаструми:
Hippeastrum calyptratum, Hippeastrum aulicum ‘Corupa’, Hippeastrum morelianum, Hippeastrum glaucescens и Hippeastrum striatum Taipas.

Нямам търпение да започна цялия процес по отглеждането им – истински ме сърбят ръцете да напълня чинийките с вода и приключението да започне. Но реших, че е студено. И не само студено, ами и по празниците няма да съм тук – хем водата ще се изпари, хем ще умрат от студ. А не ми се рискува с тези съкровища. Затова окончателното решение е всичко да започне в началото на 2010…

Популярното име на хипеаструма днес е „Рицарска звезда”. Може би по-издържаната теория за наименованието Hippeastrum е свързана именно с „Рицарската звезда”. Теорията твърди, че Hippeastrum идва от гръцкото „hippeus” – “рицар” и astron – “звезда” и че ако наистина става дума за „звездата на коняра”, то тогава правилното словосъчетание на древногръцки би било „hippoastrum”. Смята се, че Herbert го е нарекъл така, защото смятал, че цветът е достоен за рицарите.

Доколко обаче можем да преведем „hippeus” като „рицар” май е друг въпрос. Без изобщо да имам представа от гръцки, камо ли от древногръцки, на други места съм срещала, че „hippeus” всъщност означава не точно рицар, а по-скоро статус в древногръцкото общество – „hippeus” се използвало за представители на семейства в полиса, които можели да си позволят да поддържат конюшни с коне, използвани за военни цели. Което май пак ни връща на идеята с конете, конярите, звездите и боздуганите…

Hippeastrum reticulatum

Мисля си, да не приспивам този сладур и да го оставя да се развива на сравнително по-топло вкъщи, дано да отрасне и скоро да зацъфти…

Истински не мога да се нарадвам

Обаче сега се заглеждам – като че ли е отпаднал безплатния транспорт… Което ще доведе май до същите разходи за нас, като купуващи.

Тепърва ще видим, до октомри има още доста време.