Чудя се да се радвам ли, да плача ли…Южноафрикански хибриди няма – за това определено ще плача. Нови попълнения има – това ме радва, част от „новите“ попълнения вече присъстват в колекцията ми – това ме забавлява.

Не мога да си обясня, защо RC едва сега пускат White Nymph, при положение, че повечето доставчици я включиха в каталога си още преди поне два сезона. На всичкото отгоре този хибрид отпределено е inferior („нисш“ да го наречем на български) и до голяма степен според мен разваля имиджа на Нимфите. Снимката на сайта определено е на Вижън, но по никакъв начин не отразява истинския облик на Бялата нимфа, която в никакъв случай не е бяла и е много далеч от тези подредени венчелистчета, представляващи истинския кичест хибрид. White Nymph често е далеч дори от полукичест такъв, на всичкото отгоре винаги е с остатъчно червено оцветяване и като цяло не прави особено добро впечатление.

Другото весело попълнение е изумителния Splash. С него обаче в България май можем да се похвалим доста хора – този красавец беше от новите попълнения за миналия сезон на Eurobulb и мисля не остана някой от форума, че и доста друг народ, който да не е въздишал по него, да не го е поръчал и да не се е радвал на възхищението на всички, видели го на живо или дори само на снимка. Виждам в американските форуми, че явно това е техният първи досег с тази прелест, което ме навежда на веселата мисъл, че този път не ние ще ги стигаме американците, а май те нас ще гонят

Същото е и положението с Evergreen, който вкъщи се подвизава вече втори сезон, а от миналата есен е и доста масов сред любителите на хипеаструми в  България.

За Tosca с гордост можем да заявим, че вече сме виждали на живо у дома странно-керемидено-червените цветове на сравнително къси за големината си дръжки. Амарилисът, спечелил едно от първите места на изложението в Keukenhof през пролетта на 2008, беше предложен за първи път ексклузивно на редовните клиенти на RC в България, чрез поръчките, които организирам,  в края на миналия сезон и сега  сме горди притежатели на този бих казала странен амарилис („странен“ според мен и определено се каня да посветя самостоятелен пост на този нов хибрид).

Със сигурност ме радва наличието сред новите предложения на Cherry Nymph и Pink Nymph. Съчетани с новото предложение на Eurobulb – Sweet Nymph, определено ще бъдат експериментът на сезона. Като че ли от RC са прочели мечтите ми за сравнение на точно тези хибриди в първата част на „Сезон 2009-2010 е открит – кои са новите попълнения?“

Интересно ми е, че както и при Eurobulb, и при RC новите попълнения са основно от регистрациите на van Geest. Тепърва обаче ще разследвам статуса на Mega Star, Luna и Neon, който някак си подозрително ми прилича на Estella…

За момента единствената снимка, която успях да открия на Sweet Nymph е именно тази на van Geest . Тепърва предстои да сравним цветовете и да разбера евентуално отговора на тайно човъркащият ме отвътре въпрос – какво всъщност прави Sweet Nymph по-различен от Cherry Nymph и Pink Nymph, освен различния собственик на правата? Разбира се и сега виждам в паспортите им разлика във височината на стъблото (40-50 см за Cherry Nymph, 45-50 cm за Sweet Nymph, докато Pink Nymph e „едва” 40-45 см), но в края на краищата за мен важни са сравнително по-трудно променливите величини „цвят” и „шарка”. За съжаление нито Cherry Nymph, нито Pink Nymph са част от колекцията ми, но според наличната информация първият би трябвало да е вишневочервен (което препраща разбира се и към Red Nymph), a Pink Nymph – наситено розов. Пак според официалната информация големината на цвета на Pink Nymph е 22-25 см, 25 см за Cherry Nymph срещу 18 см за Sweet Nymph. Не е голяма разлика, но осезаема според мен. Което прави Sweet Nymph не чак толкова привлекателен (високо стъбло – сравнително по-малък цвят), но ако притежава толкова характерната за тази серия „шарка” – бели връхчета на венчелистчетата, със сигурност ще стане розовият ми любимец. Но това тепърва ще проверим, когато този симпатяга се озове в колекцията ми в края на октомври