Мисля, че това е най-уникалното червено, което съм срещала досега сред амарилисите. Да не кажа изобщо сред цветята, които отглеждам! Червено като … като червило от 80-те Цветът е като шоколад за очите – просто погледът залепва и наистина е трудно да го отлепиш! Не знам как точно да го опиша по друг начин Цветовете светеха, да, съвсем наистина светеха, особено на следобедното слънце на южния балкон! Бялата звезда само подсилва ефекта, а контраста на зеленото в дълбочината на гърлото придава една особено весела драматичност. Постоянно ми се въртят думи на английски за този сорт – ето, според мен, ако трябва да го опиша метафорично с една дума, бих използвала – „mischievous“ – пакостлив, немирен, закачлив – за мен това е Pompidou! И за да изглеждат нещата още по eye-candy бялата окраска леко загатва за себе си по някои от ръботеве и обратната страна на венчелистчетата!
Иначе цветът наистина е по-дребен, наистина прилича на Tres Chic, но не е толкова овален, колкото на снимката на Пол. Вероятно това е и от условията. На първата снимка попдлу е Pompidou, а на втората – Tres Chic. Хем приликата е очевидна, хем и разликите са очевидини

Най-тъжното обаче е, че този хипеаструм дойде силно засегнат от червена ръжда – изобщо не посмях да го засадя… Надявам се тази година да мога отново да го поръчам. Ще го направя със сигурност!

Royal Colors - ноември, 2010

Първа пристигна пратката от Royal Colors. Мъничка, в сравнение с повечето ни поръчки, но все пак един кашон. Това е първата поръчка за сезон 2010-2011, която оформях лятото, веднага, след като Paul пусна новия каталог.

Пратките от моя любим доставчик за съжаление винаги пристигат по пощата, което за мен е цяла драма. Бях се зарадвала, че след като преместихме офиса, пощенски клон 1700 е до мен, но само 2 седмици по-късно Български пощи за пореден път решиха да ме затруднят. Клон 1700 се оказа обединен с още два клона и преместен в Студенски град, на около 2 километра от офиса. Така стана дори още по-зле от преди… Нямам кола; не мога и такси да си взема до там, защото за такситата в София и техните претенции, това е прекалено близо; не мога и пеша да ходя, защото си е далеч, а кашоните са тежки … изобщо циркът е пълен. Обикновено страдат колегите – все на някого се моля да ме закара, да ме чака, да пренася кашони…или пък половинката се разкарва из целия град като транспортна фирма

Този път спасението бяха колегите. Пренесохме успешно кашона, който беше около 6 килограма и в късния следобяд вече се радвах на новите луковички

Отварянето на кашона

Изглежда Paul е направил нови брошури и беше решил да ни запознае с тях. Наистина, изглеждат по-добре от старите, макар и със същото съдържание. Мислех да ги сложа по пакетите като разпределям луковичките, но в последствие се оказа, че съм забравила. Но нищо, следващата поръчка чукаше на вратата

Новата брошура на Royal Colors

Този път поръчката ни не беше много голяма, защото цените на Paul никак не са ниски, а и повечето сортове май вече присъстват в колекциите на инстински запалените ентусиасти. А да не забравяме, че и доста се поизръсихме с всички поръчки на орхидеи, пролетни луковици, аксесоари и какво ли още не, които течаха през лятото точно по време на поръчката на хипеаструми от новия каталог.

Тази година новите предложения на Royal Colors включваха някои дългоочаквани сортове, но имаше и изненади. Сред наистина въодушевяващите моменти беше възможността да се поръчат Hurricane, Flamenco Queen, Amorice…Допълнението с Brazza, Double Dream и Summertime само подслаждаше усещането за новия сезон. За съжаление като направих сметката накрая, се оказа, че ще трябва да се лиша от някои сортове, на които бях решила да заложа. Макар и да орязах поръчката си от Eurobulb и оттук се наложи някои да отпаднат … И въпреки това мисля, че моята поръчка беше най-голяма: Hurricane, Brazza, Double Dream, Amorice, Flamenco Queen, Summertime – всички те ще се присъединят към колекцията ми.

Тъй като това беше първата поръчка за сезона и беше приключена и платена още август, 2010, всъщност през септември Royal Colors ни предложиха ексклузивно няколко сорта, които не бяха в каталога. Част от тях дори не са регистрирани! И така … хвръкнаха още едно известно количество парички. Но пък за сметка на това към новите попълнения се присъединиха и хипеаструми с работни номера 00-16 (изключително сладък сибистер, който поне на сниммката прилича на Sumatra, но с по-широки и леко къдрави венчелистчета), 00-89 (очарователен зелен тромпет, който спокойно може да се нареди до моя първенец в светлите зелено-жълти цветове Lemon Lime) и един прекрасно оформен сибистер – Tiramisu!

Chico - най-добрата луковица, която съм виждала от този сорт!

Най-хубавото обаче беше, че Paul успя да ми намери един Ice Queen! Хипеаструмът, който загина миналата година и заради който бях толкова нещастна, отново ще краси колекцията ми. За пореден път си припомних колко прекрасна е Снежната кралица… дори сега, като си помисля и се усмихвам. Щастлива съм!

Като цяло поръчката беше за 21 луковици, които 10 бяха мои И изглежда тази година е годината на амарилисите – луковиците бяха повече от прекрасни. Chico, поръчан от съфорумка като замяна на грешно цъфнал хипеаструм миналия сезон направо ме изуми – чист, бял, огромен! 0089 – зеления тромпет, също беше рекордьор!

0089 - огромна луковица за тромпет

Единствено с Double Dream имаше проблем – и двете поръчани луковици бяха леко меки и с червени петънца, макар че все пак бяха далеч от редовните проблеми с хипеаструмите от масовите поръчки, които сме имали. Дори поръчката от Eurobulb тази година, колкото и да беше добра, си имаше няколко луковици, които бяха значително по-зле от Double Dream.

Тепърва ще видим кое как ще цъфти, моите все още не са посадени. Гледам и във форума никой още не показал Роялски хипеаструм от този сезон. Надявам се всичко да бъде чудесно, както винаги!

В цялата лудница покрай разправии, разопаковане, преопаковане, разпращане, писане на лични съобщения и бекрайни разговори и уговорки по телефона, през последната седмица изобщо нямах време да погледна мейла си. И каква изненада, когато го отворих! Не само, че Пол от Royal Colors ми беше писал с нови предложения, ексклузивно за редовните клиенти, ами и мейл от още един електронен магазин, който следя отдавна, премигваше със заглавие „The Amaryllisses are on the site again“ … Възхитата ми беше пълна, като отворих самия сайт – е, това наистина е неустоимо предложение! Страхотно, върховно, прекрасно, обезпаричващо и разбира се прекършващо крехкото ми решение да не се занимавам с поръчки поне няколко месеца …

Fluwel.com са още един холандски магазин за луковици (колко чудно!:) ), които до сега никога не са предлагали изобилие от хипеаструми. Това е първата година, в която истински избухнаха с подобен каталог, включващ 36 предложения от  цветната гама на хипеаструмите! Цените също са доста приемливи, като се надявам да достигнем по-добрите ценови диапазони за по-голям брой луковици.

Ice Queen от Royal Colors, който за съжаление загубих в началото на сезон 2009/2010

Абсолютният ми фаворит естествено е Ice Queen! Не вярвах, че някой някъде ще го предложи, употребих целия си чар, за да накарам Пол да ми намери един за поръчката от този сезон (при положение,че го нямаше в каталога). Да го видя сега при Fluwel предизвика сериозна буря в мен – дали да не си взема повече бройки? Белите „пухкави“ венчелистчета, разпръскващи се като снежна вихрушка, завинаги плениха възприятията ми преди две години, когато просто на шега си поръчах луковица от Royal Colors, само за да запълня бройката за безплатен транспорт. Всъщност, като се замисля, как е възможно, при положение, че винаги съм твърдяла, че не харесвам белите амарилиси, два от вечните ми фаворити да са именно бели – Ice Queen и Alfresco!

Няма съмнение, че другата приятна изненада са Blossom Peacock и Monaco, които отдавна са в каталога на Royal Colors, но Fluwel предлагат по-атрактивни цени. Паунчето със сигурност е сред най-“благородните“ кичести сортове, изключително стегнат, подреден, с елегантно преливане на цветовете, което може да бъде достигнато единствено от Night Star при сибистерите. Monaco от своя страна е събрал класиката на амарилисите в ярко очертаната зелена звезда на оранжево-червен фон. Странното дори за самата мен е, че Monaco не присъства в колекцията ми и сега със сигурност ще е сред задължителните в поръчката.

Голямо удоволствие ми достави да видя и Magic Green. Макар да не е сред най-впечатляващите на пръв поглед, всъщност това е сорт, чиито цвят може да бъде сравняван на големина с Apple Blossom и Red Pearl. Това е сигурен признак за голям интерес, а като добавим и леко нестандартната форма на звезда (за разлика от модерните „заоблени“ хибриди), започва сериозно да печели точки. Всъщност, струва ми се, че Magic Green има в родословието си H. papilio и при това доста ясно изразено.

Интересен е и сортът Purple Rain и то не заради нещо друго, а защото никъде другаде не съм го виждала. Макар и доста да прилича на една по-тъмна Susan, ще е доста интересно да се направи сравнението.

Red Pearl

Наличието на още един сорт, който предизвиква разпалени дебати из форумите, също дава повод за наблюдение – Royal Velvet е изключително оспорван като самостоятелен сорт. Макар и да се налага възприятието, че Royal Velvet и Red Pearl реално са един и същи хипеаструм, чуват се и мнения, че разликите са видими. Дали това е така ще мога да преценя и сама

И не на последно място – сибистерите са представени от много малко сортове, но за сметка на това един от тях е напълно нов за мен. Що е то Rosado и има ли почва у нас е нещо, което тепърва ще разберем. Имам едни смътни подозрения, че ще намеря доста прилики с новото попълнение на Eurobulb и Royal Colors – cybister rose, но само времето ще покаже …

И така, общата форумска поръчка, неочаквано и за мен самата, е стартирана! Дано да се съберем повече хора и дано имаме и нови потребители, запленени от тези прекрасни южноамерикански чудеса на природата!

Рекапитулацията за мен – Червената нимфа (Red Nymph) ще допълни серията нимфи, а Charisma, Splash и Aphrodite са застраховани сортове, след като получих по още една луковица. Всъщност Charisma и Aphrodite ще участват в нов проект-наблюдение, тъй като старите ми луковици са съответно от Royal Colors и М и М Трейдинг. Интересно дали ще покажат някакви различия … Splash от друга страна е сред абсолютните ми любимци от сезон 2008/2009, като и първата ми луковица е от Eurobulb. Не очаквам изненади откъм сортове, защото традиционно това е надежден доставчик.

Като цяло поръчката беше една от най-добрите като качество напоследък – луковиците бяха огромни, като всички поръчали Novella наистина има на какво да се дивят! Луковиците на този сорт достигаха размери на малка глава зеле! Дори дребните сортове като Neon и Sumatra бяха необичайно големи. За мое учудване много малко от луковиците имаха следни от червена ръжда по тях. Червената ръжда е нещо неминуемо, особено при холандския внос, а сега като че ли беше по-овладяна. Особено в сравнение с миналата година. Може би само няколко от луковиците на Sweet Nymph бяха със сериозни петна или омекване.

Въпреки организационните ядове (които бяха по-скоро в поръчката на пролетните луковици, но се отразиха и при хипеаструмите) поръчката ни наброяваше 96 луковици, които пристигнаха в 3 кашона. Малко съжалявам, че в суетенето и лудницата покрай разопаковането не се сетих да снимам, но следващия път ще съм по-внимателна. Като бройка тазгодишната поръчка значително отстъпва на предишни години (за сезон 2009/2010 сме имали поръчани 148 луковици). Като качество обаче  сезон 2010/2011 ще е сред най-добрите, направо да не кажа „най-добрият“.

Flamenco Queen от www.RoyalColors.com

Да, тази година Royal Colors прибавиха към каталога си няколко от вечните ми фаворити. Не знам как точно се случи – аз ли много ги исках или просто им дойде времето, но ето – там са, чакат ме И разбира се първият е Flamenco Queen.
Групата на кралиците по никакъв начин не изневерява на името си. Dancing Queen си остава моя аватар във всички форуми като може би най-любимият ми амарилис, за Ice Queen ще тъгувам още дълго (особено, ако Пол от Royal Colors не успее да ми намери нова луковица), но Flamenco Queen със сигурност ще добави нова екзотика в тази група.
Този сорт присъства в каталога на един от любимите ми брийдъри (или компания, която свъздава, регистрира и развъжда нови сортове) Penning от няколко години, но изглежда до миналия сезон все още не беше готова да го пусне на пазара. Наистина, от регистрирането на един хипеаструм до производството му за крайни потребители често са необходими няколко, дори до 10 години. Явно за тази кралица времето за коронясване е настъпило. И поне Royal Colors са решили да зарадват редовните си клиенти.
Понеже тази година общата поръчка от форума се позабави, донякъде дори се бях притеснила, че този сорт може да свърши дори преди да е започнал сезона. Чудно, но не само, че не е свършил, ами съдейки по форумската поръчка, като че ли никой не му обръща внимание…нямам обяснение за това при такава окраска.
Всъщност Flamenco Queen наистина има огнените цветове и настроение на фламенкото – типичен picottee, допълнително напръскан с кърваво червено, ясно изразени червени линии по дължина на средата на горните три венчелистчета, по слабо на долните две, до пълна липса на подобна линия в най-долното (езичето) на цвета. Червено на линиите се пръсва в алени „капки“ на снежно белия фон и всичко това в перфектната форма на класическия едроцветен хипеаструм. Гърлото е изцяло зелено като контраст на експлозията на червеното по външната част на цвета. Всъщност, оцветяване изключително прилича на Temptation, но според мен е малко по-интензивно. Това е и първият „прост“ (обратното на „кичест“) хипеаструм от серията Queen. Цветът е голям – достига до 19-20 см. при поне два цветоноса от по 60-70 cm, с 4 до 6 цвята на всеки. Това класифицира кралицата на фламенкото в графата едроцветни амарилиси, макар и да е с малко по-малки цветове от посестримите си (и Dancing Queen, и Ice Queen достигат 20-21 см., но все пак те са кичести).
Всичко това обаче за мен все още е само на книжка. Flamenco Queen вече е в поръчката ми за сезон 2011 от Royal Colors, която трябва да пристигне в края на октомври. Нямам търпение да напиша поста за истинския цвят на фламенкото, който ще се отвори у дома, както и дълго обмисляния пост за кралиците на амрилисите

Всеки сезон има редица изненади. Много често част от новите сортове намират своята изява на шоуто и едва няколко години след това навлизат на пазара. Понякога (както се случи миналата година с Tosca) любителите имат късмета да притежават нова луковица още същия сезон.

И тази година Keukenhof не разочарова, макар че пак не успях да посетя това така мечтано място. Благодарения на Paul от Royal Colors, час от вчерашния ден премина във възхищение от очарователните цветове показани по време на шоуто:

Brazza

Brazza е новия тъмно розов холандски хибрид, който спира дъха с наситеността на цвета си, a Apricot Parfait наистина оставя усещането за сладък десерт в модерна сладкарница и в комбинация с Mini Queen на Penning създават истинска сладка феерия.

Серията от малки сонатини, начело с Helios направо грабна очите ми. Прави впечатление и по-нежния събрат на известния Ambiance – Amorice. Определено се надявам следващия сезон да събера заедно тези два прекрасни сорта (наумила съм си да си поръчам още един Ambiance…).

Още една зелена красота в короната на този цвят при амарилисите след миналогодишната Luna и класиката на Limona и Lemon Lime – Fantasy. Серията Blossom също се сдоби с нов член – Mini Blossom, който наистина е умалено копие на Apple Blossom от гледна точка на цветовете.

Разбира се и старите любимци не отстъпват позиции – вечните Dancing Queen, Aphrodite и Matterhorn (който е сред първите, които ще поръчам следващия сезон). Прекрасна композиция на Apple Blossom, Magic Green, Double Dragon се състезава за погледните наред с грандиозната Samba и уникалният и неповторим Gervase, със своите различни цветове и тазгодишния любимец на коолекционерите – Tres Chic.

Вечните любимци от picotee серията – Tosca, Showmaster и разбира се Charisma (догодина мисля да направя подобна композиция в една саксия)… заедно с блестящата палитра на Gervase, Luna и Summertime и  комбинациятя от най-очарователните бели амарилиси – Mount Blanc, Christmas Gift и Matterhorn.

Ice Queen

И накрая – понеже съзтезанието е задължително (дори карнавалът в Рио е състезание) за мое огромно удовлетворени и радост първото място е присъдено на един от вечните ми фаворите – Ice Queen!

Всички снимки, линкове към които са дадени в статията, принадлежат на Royal Colors – един от най-добрите доставчици и мой абсолютен фаворит!

Hippeastrum Neon

Малкият сладък Neon е една от новите ми придобивки от Royal Colors и първият цъфтял за сезон 2009 – 2010 . След кратко ровене из интернет установих, че това е един от новите сортове, регистриран от Van Geest, на когото принадлежат и т.нар. breeders rights. Класифициран е като Midi, тоест среден размер цвят (до 13 см), с цветонос до 55 см, изключително подходящ за саксийно отглеждане. Тъжното е, че както често се случва напоследък, новите сортове се появяват първо отвъд окена  – любителите на амарилиси в САЩ се радваха на този сорт още сезон 2008-2009, докато в Европа го предлага единствено Royal Colors при това едва сега. (Така беше и с Evergreen през сезон 2007-2008) Както обикновено има разминаване в наименованието, макар и съвсем леко този път – в САЩ Neon е извествен като Neon Rose, което според мен по-скоро иска да покаже цвета му. Все пак Van Geest го посочват като Neon, така че предпочитам да си се придържам към европейското официално наименование.

Луковица на Neon

Луковицата е средно голяма, сплескана, с ясно изразена шийка. Тази форма явно е много стабилна (за разлика от формата при някои други сортове, като Novella например), защото всички луковици Neon, които получихме с есенната поръчка от Royal Colors във форума, изглеждаха еднакво.

Букетът от цветове на Neon

Това, което установих при мен е, че Neon наистина цъфти като Midi и цветовете му не превишават указаните 13 см. За сметка на това обаче цъфтя с два цветоноса, които отвориха цветове едновременно, всеки с по 6 (!) цвята. Нито един от тях не загуби своята естетическа стойност, както често се случва при едроцъфтящите сортове, които ако имат повече от 4 цвята на цветоноса, се сбутват, притискат и огъват, което пречи на истинаската феерия на цветовете.

Цветът на Neon, според регистъра е розов (rose). Според мен – направо си е класическо бонбонено розово. Но разликата с обикновените розови хибриди е консистенцията на цвета – той не е плътен и искрящ, а по-скоро леко матов и „разпръснат“ подобно на Santa Cruz (макар и не чак толкова ясно изразено както при червения си братовчед). Има ясно очертана звезда, която в основата си е зелена, а краищата и са бели и достигат като тънки линии до върховете на венчелистчетата.

Santa Cruz (вляво) и Neon (вдясно) - сходна консистенция на цветовете

Страхотно ми харесват тичинките на Neon – компактно оформени 6 броя в близост до близалцето, което е с около 1/4 по-дълго, а като цяло групата е „по-удължена“ от цвета, тоест погледната в профил ясно се вижда. Това е моята любима структура, силно характерна за mini и midi сортовете.

Венчелистчетата на този нов сорт също са красиво подредени и съразмерни – долните две са малко по-големи от горните две, като единствено централното долно венчелистче е значително по-стеснено, което го кара да прилича на езиче. Аз лично бих се радвала да е малко по-широко, придавайки истинска звездовидна форма на цвета, но и така е добре, като се има предвид, че горното централно венчелистче не е изкривено и е с формата и размера на съседните две. Всички 6 венчелистчета са леко изострени и извити назад в края, тук-таме с леко накъдряне – типичната форма на хипеструм, макар и не най-любимата ми.

Красивите шарки на обратната страна на цветовете

Това, което обаче според мен прави Neon уникален е не цвета му, не консистенцията на цвета, не формата или големината, а невероятно ясно изразената шарка на задната част на венчелистчетата. Neon показва леко издължени цветове, по-скоро напомнящи за тромпет, отколкото за плоските цветове на холандските хибриди. Така се получава една изключително елегантна извивка на горните венчелистчета, когато човек погледне цвета от обратната страна. Това е характерно за всички тромпети и тромпетовидни сортове. Но не съм виждала друг сорт с толкова красива шарка, палитра на розовото и зеленото, в която всеки цвят се подрежда, сякаш странна дъга е нашарила иначе розовия цвят, при това с ясно открояващи се граници и линии, които допълнително издължават и оформят цвета…

Всъщност да си призная, за мен Neon е много по-красив, погледнат от обратната страна, отколкото фронтално

Flaming Peacock е готов да ме зарадва

Всъщност, този хипеаструм прекара около два месеца в покой, но не в зимната квартира при останалите, а на топло в спалнята. Изхвърли листата си (или аз ги отрязах ?!? изобщо не си спомням), поседя под стола забравен и днес, докато размествах саксиите, направих откритието на деня… даже на седмицата, на месеца… Наистина съм щастлива, още повече, че това е един от сортовете, които много трудно могат да бъдат намерени. Миналата година за последно беше в каталога на Royal Colors, а този сезон е неоткриваем.

Дано този цветонос да не е лебедова песен, защото серията на паунчетата  определено е сред любимите ми!